Преди дни изкачих връх Белмекен. Тръгнах от долу, от язовира  по маркирания маршрут. По средата на прехода се отклоних от маркировката и тръгнах напреко по стръмното. Хем е по-кратък пътя, хем е по-тежък. За мен беше предизвикателство и аз го приех, реших да се пробвам по по-трудния начин. Катериш се и гледаш върха, уж е близко, а все стои на далеч от теб, не се приближава, не се дава. Колкото се качвам нагоре, гледката става все по прекрасна. Язовира бавно става все по-малък,контурите му се очертават като на карта, а синият цвят на водата ти спира дъха. Една лодка като бяла буболечка пълзи по синьото. Околните върхове започват да се виждат все по-добре. Наклона е голям и изкачването става все по-трудно. Умората от физическото натоварване се смесва с насладата от гледката, която става все по-пленителна. Наоколо няма никого, само природа, чисто и диво, няма следи от боклуците, които оставяме в по-ниското в планината.Защото тук не може да се качи всеки, само туристи, само тези, които качат върха, а те не правят боклуци. Непосредствено преди него вече е по-полегато и се качва по-лесно.И защото е заоблен,го виждаш върха в последния момент, непосредствено преди да го изкачиш. Почти преди върха се срещнах с младо момче, то слизаше от върха и отдалеч ми махаше с двете си ръце над главата. Не се усетих как и аз му махах с двете ръце. Като си разменихме няколко думи, разбрах, че и той беше стигнал върха по трудния маршрут. После, по-късно се замислих, кога долу в града, със съвършенно непознат човек можехме да се поздравим така сърдечно и темпераментно. Никога. А там , в планината се получава. Той беше изкачил своя връх, и аз изкачих своя връх. Мисля си, че изкачването на върха ме направи малко по-силен, така както беше направил по- силен и младежа, с който се срещнахме. Горе на върха има една голяма пирамида от камъни, точно където е най-високата точка, и покрай нея има няколко по-малки пирамидки, направени от тези , които са изкачили върха. Аз също сложих камък върху една от тях. Горе гледката е невероятна, чувството което изпитваш също.Сигурен съм, че планината облагородява човека. Всяка планина си има своя магия.