Вчера във вечерните новини беше споменато, че манекенките в България започват да си търсят правата по отношение на трудовото законодателство. След това в предаването “Тази сутрин” по bTv по-подробно беше засегната тази тема. Оказа се, че манекенките вече са включени в синдикалното движение. Като ги гледах и слушах тези прекрасни момичета, у мен възникнаха няколко въпроса. Дали сами са решили да си търсят правата, и дали са наясно какво точно искат. Споменаха се цифри свързани с вазнаграждението им – понякога размера на възнаграждението им бил четирицифрено число. Добре, да приемем, че има работодател в този бранш, който се съгласи да излезе на светло. Тогава, ако една манекенка има трудов договор, в който е споменато това реално възнаграждение, наясно ли е какви ще са удръжките, и колко ще бъде раелната сума, която ще получи. И защо една манекенка иска да работи със сключен трудов договор – защото иска да спазва трудовото законодателство? Или пък защото иска на старини да има по-добра пенсия. Кое ли от тези 19 – 20 годишни момичета мисли по този начин. А може би си мислят, че трудовият договор ще намали експлоатацията на труда им. Съмнявам се, че и това може да се случи.  Или пък, че трудовият договор ще гарантира  възнаграждението им.  Което възнаграждение може да варира от 20лв. на час до 2000лв. на час, например. Може в националния класификатор да съществува професията манекен/или модел/, но това не решава проблема с трудовите договори. Това е така, защото в този бизнес  още няма утвърдени правила, и този манекен, който получава 20лв. на час може да сключи трудов договор, но този който получава 2000лв. на час няма как да има трудов договор с реални параметри в него. Затова ми се струва доста съмнителен този порив у тези млади и красиви момичета да търсят своите трудови права, та чак и да членуват в КНСБ.