ОБРАТНОТО БРОЕНЕ
Нали се сещате за това броене, когато някакво събитие предстои да се случи и в очакване започваме да броим – 10,9,8,7………2,1,0. Това обратно броене представлява необратимостта на явленията, на процесите, то ни показва как се приближаваме до нещо, което ще се случи. Това обратно броене ни показва колко време остава…….
Мисля си, че в житейския път на всеки от нас настъпва един момент, в който разбираш, че е започнало обратното броене. Не, не говоря само за варианта да те сполети тежка болест и да разбереш, че ти остава определено време да живееш. Това е божа работа. Това обратно броене изглежда съвпада с т.н. криза на средната възраст, времето в което осъзнаваш, че не си безсмъртен, правиш си равносметка какво си постигнал и разбира се, не си доволен от това.
Бих определил това обратно броене като състояние на духа, при което започваш да преосмисляш своите морални норми, нравствени категории и смисъла на понятията. Например, ако преди настъпването на обратното броене си вярвал безрезервно на твърдението, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, то след това вече вярваш на твърдението, че за да имаш постижения, трябва да имаш цели, които да постигаш. Осъзнал си разликата между мечта и цел. Разбираш, че не можеш да имаш всичко. И трябва да си избираш какво искаш да имаш. Защото всяко нещо си има цена. Преди това си разбрал кои неща се купуват с пари, а след това разбираш какво не може да се купи с пари./и с много пари/. Може би в това време започваш да помъдряваш.
Това е времето, в което у теб се изгражда едно вътрешно мерило за нещата. Мерило за това, кое е добро и лошо, кое е истина и лъжа. И ако досега си правил нещата така, щото в очите на околните да изглеждат добре и да са истински, то настъпва момента, когато ги правиш по твоето вътрешно мерило и не си задаваш въпроса правилно ли постъпих или не. Т.е. правиш нещата по вътрешно убеждение. Това предполага и че вече имаш свободата да правиш това, което искаш. И тогава разбираш, че и свободата е относителна.
То е и времето в което можеш да преосмислиш своите цели в живота. Заедно с това приемаш грешките, които си направил защото си бил идеалист, а идва времето, в което ставаш реалист. И в това време става по-трудно да започнеш нещо от начало.
Обратното броене – когато усетиш, че настъпва този момент, когато осъзнаеш, че оставащото е по-малко от това, което е било, когато си минал средата на пътя, тогава осъзнаваш, че познанието, което си придобил те кара да се докосваш все по-осезателно до непознатото. И у теб възникват нови въпроси на които постоянно търсиш отговори, но те понякога идват толкова трудно.....
Атанас Свиленов: Ален Делон ме хареса
КОЛЕДНИЯТ ПОДАРЪК НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИ...
Що се отнася до възможноста за един друг живот то искам да те провокирам да се замислиш над следното:Постави се на мястото на един Конструктор , който е проектирал и създал едно творение , и то уникално и съвършено .Как мислиш , дали неговата цел е била това творение да съществува само ограничен период от време?
Освен това , четейки мъдрата книга на Бог - Библията , Исус Христос говори за Божието Царство.Не ми се иска да влизам навътре в нещата но си стрева човек да се позамисли над тези неща и да придаде смисъл на живота си още сега.
4. Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.-Евреи 3:4