Пускам телевизора – кризата, пускам радиото кризата, отварям вестника – за кризата, отварям списанието – пак за кризата, в хадилника имам една консерва и не смея да я отворя. Сещате се за този виц, нали, от тоталитарното време, само че вместо кризата, беше другаря Тодор Живков. Само че тогава това звучеше някак си смешно, а сега не е така. Прекаленото повтаряне на случващата се световна криза обаче, едва ли ще ни помогне много. В стремежа си към сензационност и вдигане на рейтинги, в желанието за привличане на вниманието на хората много медии започнаха да стават банални. Като се има пред вид, че ние българите си падаме по катастрофичните сценарии, по неистовото желание да се оплачем, да начертаем всичко в черно, и да хвърлим вината другиму, призрака на световната финансова криза става като мерудията на всяка манджа в икономическите анализи, които се правят в момента у нас. И тук там, се чуват съвети какво да се прави, за да понесем последствията по-леко. А такива последствия ще има, защото ние не сме изолирани от света и след като големите икономики понасят последствията, неминуемо ние няма да останем като тих и спокоен остров във бурното море. Учудва ме как резултатите от обективно действащи икономически закони се представят като следствие от неочаквана криза, като гръм от ясно небе. Как примерно след това бурно, безобразно и безогледно строителство на имоти, се очаква цената им да продължи да расте, при положение, че кредитирането става вече скъпо. Защо и от кого беше внушено, че задължително цената на недвижимите имоти винаги ще расте нагоре. Защо и кой прецени, че цената на апартаментите в София ще бъде каквато е цената на същите в Париж, Лондон или Берлин например.Някой ще каже, че търсенето определя цената – да така е. Но какво беше това търсене и как ставаше това. С кредити от банките. Внушена беше мантрата, че без кредит няма просперитет. И кредита стана основна цел, така хора, които нямаха визия за доходите си за една година напред, взеха 30 годишни ипотечни кредити, платиха безобразно висока цена, с ресурс, чиято стойност е много, много висока. И вероятно ще става още по-висока. Живота на кредит започна да добива популярност, с огромни букви навсякъде пишеше колко предимства има този начин на живот, и с мънички букви пишеше, че кредита трябва да се връща. Във всеки портфейл има по няколко карти, половината от които са кредитни. Безкасовите плащания, така рекламирани навсякъде, стимулират към покупки, те галят леко онези струни в човека – ненаситност, алчност, жажда за потребление. Пазаруваш и сякаш парите не съществуват. Но паричния поток съществува, просто той не минава през ръцете ти. Само когато плащаш в брой оценяваш стойността на парите. Американците вече го почувстваха. И потребяват по-малко. У нас инвестицията в недвижим имот вече носи и известни рискове, както при всяка друга инвестиция.
Мисля си, че постоянното търсене на “поредната жертва” на кризата, постоянното подчертаване за предстоящи фалити на фирми няма да ни помогне по никакъв начин. Кризата е по-скоро в нашето съзнание, в главите ни.
Всяка криза представлява заплаха , но и възможност. Нека, след като вече многократно чухме за заплахите, да се обърнем към възможностите. А те не са никак малко.....
02.11.2008 05:55
Виж хората,от затлъстяли та по-затлъстяли,а ти ми говориш за криза...
Българина никога не чувства липса от нещо,дори и най-бедните пенсионери...
03.11.2008 01:22