В началото бяха просто любовници. Физическото привличане и секса бяха нещата, които и двамата споделяха. И двамата – тя и той бяха на средна възраст, срещнаха се на един рожден ден. След това той и се обади….пиха кафе и се отдадоха на своите желания. В началото се виждаха за кратко, и двамата бяха ангажирани хора, имаха семейства, прекарваха заедно по час, два и се отдаваха на своите желания. Паснаха си идеално….После се случи нещо..на няколко пъти имаха повече време да си говорят, да споделят своите мисли и възгледи за живота около тях. Приличаха си по начина на мислене и единомислието водеше до хармония. Разбра, че я обича месец след като се видяха за първи път…но..беше някак си плах и не и го казваше. Малко след това, докато се любиха, тя му прошепна в ухото…”обичам те”, сякаш усетила същото чувство и в него. Започнаха да се виждат по-често, не само за секс, и двамата изпитваха необходимост да са повече време заедно. Не пропускаха никаква възможност да са заедно, дори и за малко. Когато се наложи той да бъде в командировка за 12 дни, тя разбра, че и липсва много, и непрекъснатите телефонни разговори не можаха да заменят срещите им, телефонните разговори не можеха да заменят страстното притискане на телата им. Той имаше навика, когато и се обаждаше по телефона, винаги да започва разговора по един и същ начин, с игрив тон в гласа:
- Извинете че смущавам спокойствието ви, но мога ли да ви кажа, че ви обичам?
Нейният отговор беше винаги един и същ, и колежките и вече бяха свикнали с него и с грейналата усмивка на лицето й:
- Да, не се притеснявайте, можете да смутите спокойствието ми…….
…и когато имаха време, си говореха дълго по телефона, макар че предния ден са били заедно, или си уговаряха среща в края на деня. Година след като се запознаха, връзката им беше толкова силна, че и двамата установиха как в мислите си са като мъж и жена..сякаш живеят заедно. Усещаха как пречупват всички свои мисли през призмата на другия….когато тя правеше нещо, си мислеше как би реагирал той, какво би и казал, как би постъпил в даден момент. Използваха всеки откраднат миг време да са заедно, когато имаха възможност , отиваха за ден, два извън големия град. Избраха едно малко курортно градче и ходеха там, наслаждаваха се на спокойствието, далеч от градския шум. Вървяха хванати за ръце, в парка се спираха, сядаха на някоя пейка и нежно се целуваха. Отсядаха винаги в едно и също хотелче, хората от персонала вече ги познаваха и се радваха на тази хармонична двойка. Мислеха, че са семейство, а те не им даваха обяснения..просто приемаха да са такива. Една нощ, след като се любиха страстно и дълго, тя се разплака, сгушена в него и с трепкащ глас промълви:
- Божичко, защо не те намерих много по-рано, къде беше….
- В следващия живот ще се намерим по-рано миличка, нали знаеш, че аз вярвам в прераждането..ще те намеря…..
- Наистина ли ще ме търсиш, ами ако не ме намериш?
- Ще те намеря, със сигурност ще те намеря.
Тя гледаше пъстрите му очи и се разтапяше, това бяха моменти на пълно отдаване. Започна често да си представя как живеят заедно, като съпруг и съпруга и си мислеше..дали това е възможно да се случи….и на каква цена. Един ден , както се наслаждаваше на голото му тяло го попита:
- Ако махна спиралата….и забременея…..какво ще правим?
Зададе му въпроса с огромна тревога, знаейки, че отговора може да убие голяма част от това, което беше между тях. Той обаче отговори моментално, без да се замисля:
- Боже, мислил съм си го…но не съм се решил да ти го предложа…ще е чудесно..да си имаме едно хубаво бебе….
- И тогава целия свят ще се изправи срещу нас, представяш ли си колко сме зависими от обстоятелствата и от статуквото. – каза тя и зарови пръсти в косата му.
- Да, обстоятелствата и статуквото, нещата с които трябва да се съобразяваме.
И двамата имаха големи деца. Имаха 15 -20 годишни бракове и едно започване отначало се оказваше много сложно и съобразено с обстоятелствата, и те го разбираха….И може би затова любовта между тях беше така гореща.
Един ден, от онези, откраднатите дни, когато бяха заедно, минаваха покрай тото пункт и тя видя плаката на джакпота.
- Хайде да пуснем един фиш…виж какъв джакпот има…ама двамата го пускаме и после правим план какво ще ги правим парите. – лицето и беше грейнало, а очите и го гледаха закачливо.
Вечерта в малкото ресторантче на хотела вече разпределяха печалбата…..той предложи да купят апартаменти на децата, по един на него и нея, за него един джип, а тя поиска да влезе в голям магазин за дрехи…говориха си и се смееха, хванати за ръце. По някое време, докато вечеряха, тя го погледна и започна да говори замечтано:
- Ако спечелим тези пари, ще вземем по една чанта с най-необходимото и ще изчезнем двамата някъде, където никой няма да знае за нас..искам да купим едно малко хотелче, с голяма градина с цветя отпред и с цветя на всяка тераса..ще направим така, че всичко да е перфектно..и ще си работим там…какво ще кажеш.
Той я гледаше и се усмихваше..мислеше си колко е щастлив….На другия ден беше тегленето на тиража. Не познаха нито едно число.
- Така е преди голямата печалба, щом не си познал нито едно число, значи следващия път…ако не..в следващия живот…там вече ще спечелим със сигурност.
Тя го гледаше как и говори и си мислеше: „Боже, благодаря ти, че ми го изпрати, щастлива съм с него!!!”
Беше в командировка и се прибираше, когато му се обадиха от офиса да побърза за някаква важна среща. Той настъпа педала на газта на служебната кола. Автомобила се движеше бързо, когато отсрещния камион спука предна гума. Камиона изгуби управление…Той се опита да избегне челния удар..но беше неизбежно. Ударът беше жесток. Първата му мисъл беше за децата..втората беше за нея…искаше да и се обади…но не можеше да се движи..не усещаше нищо, не чуваше нищо..после..някак си се издигна нагоре..над обезобразения от удара автомобил..виждаше как спират колите около мястото, където беше неговата кола…виждаше побелелите от ужас лица на слизащите от колите хора..мислеше за нея….после всичко свърши. Екипа който дойде констатира смъртта….
Тя не можеше да повярва, че това се е случило, все очакваше той да и се обади и да попита „Извинете че смущавам спокойствието ви, но мога ли да ви кажа, че ви обичам?”Беше нелепо…една седмица не беше на себе си. После осъзна какво се е случило. Тогава чак плака, плака дълго време..беше и трудно да прикрива това си състояние..а трябваше. Дълго време не можа да свикне с мисълта, че го няма. Но времето си каза думата…то лекува донякъде. Месеците си течаха..тя си смени работата, имаше нова, по-хубава работа, която и доставяше удоволствие. Имаше възможност за връзка , работата и налагаше много и разнообразни контакти, срещаше мъже, които не оставаха безучастни към нейното излъчване, а тя беше красива жена. Но в един момент нещо я спираше..неволното сравнение с него..независимо, че вече го нямаше. После дойде болестта, ненадейно и коварно..не успяха да я усетят навреме лекарите..за два месеца болестта я победи…тя усещаше края..тогава често се сещаше за неговите топли думи…”в другия живот ще те намеря, бъди сигурна”..и една сълза се стичаше по бузата и когато мислеше за тези негови думи….Когато издъхна, си мислеше за него….за неговия топъл поглед и пъстрите му очи…
………………………………......................................................................
Младото момиче подреждаше бельото по рафтовете на магазина. Беше с гръб към щандовата маса и не усети кога се появи младежа:
- Извинете че смущавам спокойствието ви, но каква е цената на тези слипове?
Тя се стресна..обърна се и срещна пъстрите му очи , усети топлия поглед, съсредоточен в нея.Отговори без да се замисля:
- Да, можете да смутите спокойствието ми…. – сама се учуди как успя да измисли този отговор, сякаш изкочи някъде от дълбините на съзнанието и…но той чакаше отговор на своя въпрос.. - 5 лева и 40 стотинки.
Последваха още няколко въпроса, за размера, цветовете и той си купи два чифта с уговорката, че ако му харесат, ще си купи още. Продължи да си работи , но непрекъснато си мислеше за него…как така му отговори по този начин, веднага, без да се замисли, сякаш отговора чакаше да бъде изречен. А тя беше плахо момиче, не обичаше бързите и директни контакти с хората. И още нещо много я озадачи…сякаш го познаваше от някъде, но откъде…през цялото време, докато работеше, той не и излизаше от ума…
През това време той стоеше в кафенето през една пряка и си мислеше откъде я познава, беше сигурен, че е така. Затова и започна разговора по този така оригинален начин…Извинете, че смущавам спокойствието ви….странно….откъде пък му дойде точно това..и той се чудеше…а тя беше така хубава..много я хареса..от пръв поглед…Три пъти ходи да си купува слипове от нея, и трите пъти започваше с това извинение че смущава спокойствието и, а тя с грейнала усмивка на лицето му отговаряше,че може да смути спокойствието и. Четвъртия път когато дойде, просто я покани на кафе. Докато пиеха кафе и си говориха нещо, той хвана ръката и, и каза:
- Много ми харесваш, откакто те видях първия път не ми излизаш от ума, имам чувството, че се познаваме много отдавна…..
Тя му се усмихна и стисна ръката му. Мислеше си..сякаш съм била винаги с теб…Започнаха да се виждат всеки ден, той я чакаше да приключи с работата си и се разхождаха прегърнати в парка, купуваха си сандвичи и отиваха в студентската му квартира, хапваха сандвичи и пиеха бира..после се любеха страстно, до полуда…и заспиваха сгушени пред работещия телевизор. И двамата бяха удивени от хармонията, която беше между тях. Когато си говореха, и двамата сякаш усещаха отговора на другия..понякога, мълчейки, едновременно започваха да говорят за едно и също нещо и оставаха учудени защо се получава така.
Един ден, когато отиваше на работа минавайки през парка, една циганка буквално я изнуди да и даде 2 лева, за да и гледа….
- Ша знаиш мойто момиче, че с туй момче сте идин за друг рудени..били сти заедно в предишния живот….няма да го пущаш…..и пускай тото, пари та чакат….
Вървеше усмихната към работата….няма да го пущаш туй момче…..как да го пусна, мислеше си тя..та аз имам чувството, че цял живот съм го чакала…..заедно в предишния живот…..през целия ден, докато работеше, тези думи не излизаха от ума и….. На следващия ден той имаше рожден ден. Купи му подарък и се сети за циганката..мина през тотото, взе един попълнен фиш и го добави към подаръка си. Рождения ден празнуваха само двамата…..за първи път си празнуваше рожден ден по този начин. Купиха готова храна, бутилка червено вино и две червени ароматни свещи…купиха и един диск с изпълнения на Ричард Клайдерман. Вечерта беше приказна, когато загасиха осветлението в стаята. Тихите звуци на пианото караха пламъчетата на свещите да трепкат, а на отсрещната стена техните сенки..два силуета на мъж и жена, седнали един срещу друг, с чаши в ръка игриво помръдваха…после останаха само сенките на чашите…Свещите догаряха, а те се любеха страстно, обгърнати от меката тъмнина в ъгъла на стаята….
На другия ден той и се обади с трептящ от вълнение глас:
- Извинете госпожице, мога ли да смутя спокойствието ви като ви кажа една новина която..
- Можеш да смутиш спокойствието ми миличък, винаги можеш, винаги ще очаквам да го правиш, защото..
Той не дочака обяснението:
- Направила си ми страхотен подарък….имаме петица от тотото!!!! А сега аз ще ти направя един страхотен подарък…Избрах от нета едно малко хотелче..на брега на морето, събираме в една чанта само най-необходимото и тръгваме..ще ти хареса…идвам да те взема…
Тя стоеше онемяла, сърцето и биеше лудо, радостта се смесваше с изумление и една мисъл беше в центъра на съзнанието и…..боже, циганката..пускай тото, пари те чакат…..били сте заедно в предишния живот….
След седмица отидоха на море. Малкото хотелче беше на три етажа, общо 18 стаи. Отпред имаше голяма градина с различни цветя, които оформяха различни фигури. Парапетите на терасите също бяха украсени с цвета, в унисон с градината пред хотела. Цветята бяха първото, което правеше невероятно впечатление и радваше окото. Стояха и се наслаждаваха на гледката.
Хотелчето не беше още пълно, защото беше началото на сезона. Собствениците на хотела, мъж и жена на средна възраст работиха и обслужваха хотела, бяха приветливи и усмихнати хора. Освен тях, имаше още една жена, която беше камериерка. Те харесаха много младата влюбена двойка, може би защото тя и той бяха на възрастта на техните деца, които бяха в чужбина и учеха.
Разхождаха се по морския бряг, лежаха на златистия пясък, къпеха се в бистрите води, а вечер стояха на терасата, ядяха пържена риба с бира и се наслаждаваха на тихия шепот на вълните. На няколко пъти тя помагаше в поддържането на цветята в градината, а той отиде един път с хотелиера до близкия град да купят продукти за ресторантчето. Два дни преди да изтече времето, за което бяха наели стая в хотела, собствениците ги поканиха на обяд и им предложиха да останат до края на сезона и да работят в хотела, предложиха им го, защото виждаха, че им е приятно тук, а и усетиха, че не им се тръгва. Те приеха с удоволствие това и останаха..имаха къде да спят, а и щяха да получават заплата. Приеха работата с огромно удоволствие…..дните им бяха изпълнени ..с работа през деня..с наслаждаване на морските вълни вечер….Често сядаха на два шезлонга на пясъка и до късно гледаха пенливите вълни на морето..и си говориха на различни теми. Една такава топла вечер тя се премести и седна в неговия шезлонг..притисна се до него и стоя така известно време. После тихичко го попита:
- Миличък, вярваш ли в прераждането, мислиш ли, че някога сме живели друг живот..възможно ли е това?
- Не зная мила, възможно е..понякога нали ти се получава така, че нещо се случва, и ти се вижда страшно познато, сякаш го знаеш, сякаш е било преди….
Тя се замисли, прегърна го и прошепна:
- Дали в предишния живот не сме били заедно с теб…имам чувството, че те познавам от сто години…..дали тази жена и този мъж сега не ни гледат отгоре..дали не ни се усмихват от там..изпълнени с щастие….
И двамата погледнаха в бистрото, обсипано със звезди небе….Тя се притисна до него и прошепна в ухото му:
- Мили, искам да ти кажа една новина..мисля, че е добра..ти ще решиш дали е такава…..бременна съм миличък, обичам те много, страшно много….
Той трепна, дишането му се учести..прегърна я, целуна я и прошепна в ухото:
- Не мила, това не е добра новина, това е най-страхотната новина за мен…обичам те…
Стояха така прегърнати, с бясно туптящи сърца, вкопчени един в друг..после, когато вълнението попремина, отпуснати и щастливи погледнаха отново в звездното небе….Небето сякаш ги дари с две усмивки….
