Цинизмът на Валери Симеонов не е новост за онези, които гледат редовно новините в България. През определени периоди от време той става център на вниманието с поредните си изказвания или действия. Цинизмът е черта от характера, а характера се формира през първите седем години. После промяната е трудна или невъзможна. И тази черта от човешкия характер понякога е трудно забележима от пръв поглед. Понякога зад харизмата на даден човек може да се крие едно добре маскирано лицемерие, двуличие и дори цинизъм. А такива хора нямат място в управлението на държавата. От тук според мен идва и основния проблем – от възможността да избираме случайни хора да ни управляват. Защото нали ще се съгласите, че този човек – Валери Симеонов е избран с гласовете на народа, а това е ценност на демократичните общества, и по тази причина всичко изглежда твърде логично. Лично аз познавам много хора, които по време на изборните кампании харесваха много Симеонов. Предполагам че сега голяма част от тези хора са в първите редици на искащите неговата оставка. И това също е ценност на демократичните общества – да изразяваш свободно своето мнение. Само че си мисля следното – не е ли време вече да спрем да експериментираме с демократичните ценности. И да мислим преди да пускаме бюлетината в урната. Да спрем да повтаряме едни и същи грешки и да се лашкаме между Осанна и Разпни го.

И преди и сега харесвам Симеонов толкова, колкото не харесвам и преди и сега курнелия.