Прочетен: 4166 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2015 07:57
В двореца Долмабахче са управлявали шестима султани от 1856 до 1924 г. когато Турция е обявена за република. Тогава двореца става държавна собственост и там е било работното място на Мустафа Кемал Ататюрк-създателя на съвременната турска република. Тук той е написал основните се трудове, които са определяли бъдещето на Турция. Той умира през 1938г. в стаята си в двореца в 09 часа и 5 минути. Сега там,в стаята където е бил той, часовника показва точно този час.
Със сигурност трудно може да се опише това, което трябва да се види. За съжаление вътре в двореца снимането е забранено и е доста рисковано да се наруши тази забрана – санкцията е прекратяване на посещението на цялата група. В музея посещението е само на групи, с предварителна резервация, така че в края на постинга ще покажа снимките, които направих отвън.
Особено впечатляващо е кристалното стълбище, по което са приемани високите гости на двореца. То има формата на подкова и всичко е в кристал, никъде не е използвано стъкло. Залите са с впечатляващи размери и както вече споменах, замисълът е изпълнен – отвсякъде лъха на величие, могъщество и разкош. Една от залите за прием на гости е с площ 2000 кв.м.. Три дни преди прием започва отопляване на залата с парно отопление. В една от представителните зали може да се види най-големият кристален полилей в света. Той има 750 лампи, изцяло от кристал и тежи 4.5 тона. Този полилей е подарък от кралицата на Великобритания и е докаран на части с кораби. Полилеят е окачен на купол с височина 36 метра. 4.5 тона висят от 36 метра височина-това си е инженерно постижение за времето си. В залите на двореца могат да се видят много от даровете, изпратени или донесени от редица монарси. Особено впечатляваща е библиотеката на двореца, за съжаление не мога да цитирам броя на томовете в нея, но е впечатляващо да се види. Можете да надникнете и в по-интимните части на двореца – например съвременна тоалетна/за времето си/, както и да се движите по коридорите на харема – жилищата на султанското семейство.
Обходът вътре в двореца е динамичен, не можеш да се спреш твърде дълго и да разглеждаш, защото следващата група чака. Навън в градината и около сградата има повече време за разглеждане и снимки.
Това е най-голямата часовникова кула в Турция, намира се в началото, до входа на двореца.
Входът за посетители, през който влязохме......
Султанската порта.....
...и портата към пристанището, от където са влизали гостите по море...
...единият от входовете за двореца....
И накрая да завърша с едно обяснение - защо в заглавието на тези постинги използвах заглавието на едно от произведенията на Арчибалт Кронин - Приключение в два свята?......Когато се прибрах в България, и мислено се връщах към преживяното и видяното, някак си почуствах,че съм бил в един друг свят, в който сякаш имаше едно преливане от миналото към настоящето...свят в който ми беше показано миналото по един блестящ начин,чрез всичко което са запазили като музеи, експонати, като построено и запазено,без оглед дали е било исторически правилно или не, дали е било добро или лошо,беше ми показано като фактология, и настоящето което видях - една страна със стара история, една изключително бързо развиваща се държава, съвременна, градяща..... Един друг свят,намиращ се на светлинни години от света тук, в който се завърнах...
Свят на една ръка разстояние от нас, а същевременно далечен ...
Защо ние след всяка "промяна" на системата заклеймяваме миналото и започваме на "чисто"? Рушим и "съграждаме" ... нищо. Опитваме се да се правим на това, което не сме.
Особено в сегашно време сме се самозабравили.
Отричаме всичко, а новото се самоотрича ...
Трябва да живеем с истината за собственото си минало, независимо дали ни харесва или не.
Поздрави, приятелю!