Няма нищо по-страшно от опростачването. Това е изливането на простотия върху хората. Това е налагането на онзи начин на мислене,който опосредствява нещата и ги предлага по най-безпардонния начин..и по най-достъпния начин – чрез медиите. Чрез налаганите понятия,термини, изопачени факти и жаргони, в ежедневието ни влизат думи, които по същество са лишени от смисъл, но...изречени на всеослушание, създават усещане за нормалност, за правилност на изказа. Тези понятия и термини много бързо навлизат в речника на хората и понякога имам усещането,че се говори на чужд език. Още по-страшно е,че когато нещо е повтаряно многократно по всички медии и по всяко време, се създава усещането за достоверност...защото у нас мантрата – по телевизията го съобщиха...или..пише го във вестника е нещо, което се приема много често безрезервно. Удивлявам се на манипулативните приоми, който медиите използват, за да привлекат вниманието на зрителя, когото явно смятат за достатъчно прост, за да повярва. И тук не говоря за онези частни медии, които откровено защитават интересите на собствениците си, а за националните медии. Вече може би от няколко години има изграден един формат на представяне на факти, събития, явления и процеси, който формат се повтаря по един и същи начин. Променят се само детайлите..

Един от тези формати на опростачване на хората е представянето на вниманието на обществото на тефтерчета...със записани в тях имена и срещу тези имена – в какво са замесени съответните лица – или получили подкуп, или замесени в нещо незаконно.. Последния герой и собственик на такова тефтерче е цар Киро. И..съответно прокуратурата предприема действия на базата на тези “така достоверни документи“. И съответно се започват едни дълги дискусии във всички предавания по каналите..та свят да ти се завие. И това продължава по няколко дни и постоянно се излъчва в най-гледаното време. И се редува с рекламите....И у зрителя се насажда усещането за достоверност и автентичност на фактите, обстоятелствата и събитията.Създава се усещането, че това е правилния начин...Опитват се да ни накарат да мислим,че това е най-логичния и правилен начин за разследване на хората,за които има определени подозрения. И толкова добре си вярват представящите този фарс,че не допускат зрителя да види съшиването с бели конци на тази глупост,наречена тефтерчето на еди кой си, в което пише,че еди кой си митничар получил 2000 евро подкуп. Все едно ни казват нещо ново и необичайно. Или плиткоумните трикове с представянето на инициалите на имената на известни хора в тези тефтери, така представени, че да се сети за кого става въпрос и баба Куна от село Търкулибуркан, като гледа всичките предавания в които топ водещи се напъват да показват тефтерите.

Втори формат на опростачването на хората е заливането им с информация относно подслушването. Всеки нормално интелигентен човек е наясно,че в 21 век, с напредъка на технологиите, не е никакъв проблем някой да бъде подслушван. Не е проблем някой да бъде следен. И това може да бъде сторено без въпросния човек да разбере това изобщо. Специалните служби вършат това, защото това е част от работата им.И те вършат това там, където има съмнения за извършване на престъпление и заплаха за националната сигурност. Проблеммът е, че това се използва по определен начин при представяне пред обществеността,и чрез това се цели дискредитиране и манипулиране на общественото мнение. И тук ме удивлява начина по който тези дейности са представени – по наивен и популистки начин. Няма да забравя описанията за онзи крайслер с тъмни стъкла, който обикаля по улиците и слухти за нашите разговори по мобилните телефони. Наистина ли хората трябва да са уплашени от тази ситуация, представена по този начин на широката публика. Наистина ли хората вярват, че едно ченге ще се юрне с отверка и клещи да унищожава доказателства за подслушване...дори и след като беше съобщено по медиите. Наистина ли онези флашки, които се разхождат в публичното пространство са проблема...или и те са поредната простотия, от която трябва да се страхуваме.

Не ми се иска някой депутат да удари шамар на някого, и по-точно не ми се иска това да е Волен Сидеров, защото една седмица ще съм принуден да слушам анализи за случилото се по всички медии..без изключение, ще съм принуден да слушам и гледам напъните на прокуратурата, да слушам мненията на психиатри за менталното състояние на този или онзи депутат.

Не ми се иска да гледам и онези риалитита, в които няколко човека говорят простотии,а половината народ ги гледа и коментира на следващия ден.

Лошото на простотията е, че тя е страшно достъпна, тя се копира лесно, усвоява се бързо и става норма на поведение.Когато е широко разпространена, тя става трудно различима.Още по-лошото е,че простотията в нашата държава се поддържа и управлява от умни хора.

 

Заради тая простотия се чудя касво да чета , какво да гледам ...Просто не е интересен живота с простащини ...А се чудим , че сме били бедни и пр. Ами като някой плюе по свестните хора , а гласува за простаци--Сидеровци , Барековци....какво очакваме...Но...лека вечер...

Чудни хора! Ами не гледайте тв тогава, толкова ли нямате други занимания! Докато продължаваме да бъдем просто едни НЕмислещи консуматори, ще има и калпави търговци (в случая наречени медии), които да ни заливат с некачествената си стока!

„интелектуалната стойност“ е жизнена необходимост за цялото ни население. Един от парадоксите в България, едно творчество е точно толкова ценно, колкото и едно посято със жито поле, тачи се едното а другото се заличава...Прагматиката на този сериозен проблем е че същата тази придобита с труд и надежда интелектуална стойност реши да напусне границите на отечеството и да не поддържа развитието си на територията му, от своя страна медиалната индустрия беше принудена да се пригоди за да оцелее.

Поздрави!
(:–€)

играе "библията на идиота", т. е. телевизията! Защото с телевизионна журналистика у нас се занимават вече само отявлени простаци, които катадневно замърсяват духовната околна среда.