Блогът на karamfilov :: С Ъ У Ч Е Н И Ч К А Т А

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.06.2013 08:07 - С Ъ У Ч Е Н И Ч К А Т А

Автор: krankar Категория: Бизнес

Прочетен: Коментари: Гласове:

Гостите един по един, или на групички пристигаха в спретнатото ресторантче. Част от тях се срещаха пред заведението, разменяха си поздрави, някои се заговаряха повече и после влизаха. В началото, всеки влизаше с леко изпънати черти по лицето..породени от напрежението на въпросителните..дали ще познае всеки от пръв поглед….после следваше усмивката на задоволството и поздравите със съучениците. Випуска се събираше на среща – 20 години след завършването. Организаторите – Мая, Ружа и Ваня се надяваха този път да се съберат най-много, поне от разговорите,проведени във времето преди това събитие. Почти всички дадоха отговор, че ще дойдат на срещата. В балканския град бяха останали 8 човека, останалите се пръснаха из страната, а някой вече бяха и по света. Половината от класа вече беше дошъл….мобилните телефони звъняха, някой просто питаха къде се намира ресторанта и във въздуха се носеха най-често описанията на мястото на срещата. Сякаш никой не я забеляза кога влезе, макар че погледите на вече присъстващите постоянно поглеждаха към входа. Никой не я позна..тя се насочи към трите жени , които бяха поели организирането на срещата. - Привет Мая..как си Ружа….Ваня,изглеждаш перфектно, как сте? …и докато трите жени неловко се опитваха да се сетят коя е дамата,вече до тях беше Иван, леко оплешивял мъж от класа, който прикривайки своето учудване каза с усмивка: - Кое е това момиче, което след 20 години не можем да познаем? - Ами хайде познай Ванка, ти беше отличен в час по логика, трябва да се сетиш, ти учудваше и инспектор Стрезов често….. Ванката стоеше зяпнал в учудване. Инспектор Стрезов беше прякора на техния учител по логика и психология в гимназията. Жената се усмихна, леко кимна и се насочи към отрупаната маса. Бяха решили да бъде шведска маса, за да могат свободно да си говорят всички помежду си. Като че от този момент въпросителните надвиснаха над всички в малката зала на ресторанта. С леко чуплива кестенява коса, изключително стегнато и атлетично тяло,спортна походка примесена с женския чар на движение, жената вече беше в центъра на вниманието. Коя беше тя, съученичката, която никой не позна…? 20 години не бяха чак толкова много,за да промени външността до неузнаваемост. Макар и някои от бившите ученици, вече зрели хора на 38 годишна възраст да се бяха променили, нямаше някой, които да не бъде разпознат..с изключение на..съученичката. А тя вече говореше с двете добре облечени жени в ъгъла…и по-точно тя им говореше, а те учудено кимаха… - …..Лили, съжалявам за Макс..толкова нелепо се е получило, жалко за момчето….. Лиляна и Емилия бяха приятелки още от 9 клас..и после и двете се преместиха в столицата и си поддържаха отношения. А Максим беше техния съученик, който нелепо загина в автомобилна катастрофа преди 5 години. И освен това Макс и Лили бяха гаджета в 11 клас… Различно реагираха жените и мъжете тази вечер. Жените просто недоумяваха коя може да е тази жена. Класа беше 29 човека, 16 момичета и 13 момчета. Когато вече всички се събраха, се оказа,че не е дошла Марина, която беше от години в САЩ и две от момчетата…Георги, който не беше идвал на нито една от предните срещи и Максим, който напусна този свят. Питиетата вече се разливаха, приказките ставаха все повече, настроението се повдигаше от благотворното въздействие на алкохола. Мъжете започнаха да се шегуват,че непознатата съученичка си е една много хубава жена, решила да бъде тази вечер на тяхната среща,която разбира се не може да е била от техния клас, просто защото това е невъзможно. Жените също бяха сигурни,че тази жена не е от техния клас..и тази сигурност се изпаряваше всеки път, когато жената се включваше в разговорите и споменаваше за случки от живота на класа – абсолютно точно, тя просто е била там..Тогава..коя беше тя? Моньо стоеше до масата и държеше чашата си, погледът му беше насочен към съученичката и същите въпроси се въртяха в главата му. Сякаш тя усети това и се приближи до него. Леката и усмивка сякаш му напомни нещо…. Мисълта на ченгето в него вече проработи. Той беше полицай, след като завърши гимназията го приеха в Симеоново и след това се отдаде на полицейската работа. - Здравей Мони, как си? - Здрасти….но не знам как се казваш..ще науча ли името ти…и коя си всъщност? – той също и се усмихна,но се чувстваше неловко, защото обикновено в работата си той знаеше повече за хората пред себе си, а сега явно беше обратно… - Гери..Гергана съм….и както виждам, полицая у теб проговори…аз съм една от вас…от класа…от щурия клас… - Невъзможно, ние в класа нямахме момиче с това име, нали така…или си сменила името си. Жената го гледаше в очите и отново леко и загадъчно се усмихна… - Няма невъзможни неща, нали това беше един от девизите ни на времето..дори можем да влезем в електрическа крушка ако поискаме….ти ще се сетиш коя съм, нека се видя и с останалите… Моньо надигна чашата с уиски и парченцето лед се докосна до устната му. По дяволите, мислеше той,…тя говореше неща от тяхното време..този девиз си го бяха навили на времето..за невъзможните неща..и всички в хор и смях завършваха с думите…..ще влезем и в електрическа крушка ако е необходимо. Тя знаеше всичко..тя е била там…с тях..но как? Той се замисли за всяко едно от момичетата в класа..от всички,не беше виждал само две от както бяха завършили…Мина и Марина..но нямаше как да е някоя от тях..никаква прилика и общи черти. Да си е сменила името, самоличността..това може…..но външността? Пластични операции..е,може, но все щеше да има общи черти с предишното момиче, което е било. И….не се вързваха нещата…все някой от класа щеше да знае нещо. А нищо и никой не знаеше…Дида си приближи до него и го откъсна от мислите му: - Мони, коя и тази по дяволите? Говори така, сякаш три години на времето е била между нас..а няма начин..какво става, имаш ли идея? - Нямам идея Дидка, направо си е някаква мистерия, опитвам се да мисля логически. - Говорих и с другите от класа…тя е говорила с тях..всички са смаяни…тя знае всичко..та е била с нас..коя е тя? Към тях се приближаваше Джибрата, прякора му беше свързан с материала от който се правеше любимото му питие и това вече си личеше.. - Вижте сега – очите му светеха вече – не знам кое е това маце, ама е готино и аз ще взема да я сваля тази вечер и ще разгадая мистерията. - Джибра, ще можеш ли да я свалиш..да не те свали тя – намеси се Митко – с тия питиета,дето ги мяташ от рано…. - Няма проблем Митак, иначе само да стоим и мислим и гадаем…какво ли ще измислим. Всички се разсмяха, настроението се приповдигаше, разговорите вече бяха на доста висок тон. Но някак си всички бяха обладани от мисълта за тази съученичка. Усещаше се как понякога с по-тих тон се коментираше темата за присъствието и тук и погледите се отправяха към нея. Тя разбира се усещаше това и отговаряше с онази красива и леко загадъчна усмивка. Моньо я наблюдаваше, нещо в движенията и, погледа, усмивката, му се струваше познато, много познато, но не знаеше от къде е..сякаш я беше виждал, сякаш беше говорил с нея преди..но..къде..не може да е било в класа. Мислено прехвърляше в ума си хората, които не беше виждал след завършването – Мина и Марина..не, няма как да е някоя от тях..тогава? Беше около 23 часа, когато купона се премести в бара. Бяха решили музиката да е от тяхното време..и вече бяха в настроение за танци. Част от хората все още стояха по бара и масите, други танцуваха. Говориха си за много случки от миналото, за това кой какво е постигнал..и за съученичката. Тя беше предмет на разговорите и сякаш вече я бяха приели и чакаха развръзката. Моньо беше изпил вече две водки след уискито и като че мисълта за съученичката не го човъркаше толкова…но някак си не беше удовлетворен..но..сега не е на работа..сега е купон…Погледа му отново срещна погледа и..да, помисли си той..ще я поканя на един танц след малко…която и да е..е симпатична жена… Тогава, стоейки на бара, в паузата до следващата песен чу разговора от съседната маса, на която бяха пет-шест души: -……ами май никой от нас не знае и не е виждал Гошо, той така и не дойде на нито една среща, абе беше си особено момче, симпатяга и ескценрик такъв, май нещо беше….. Моньо изтрезня на секундата…започна блус и той се насочи към масата, където беше седнала тя..тя улови погледа му..след това леко хвана ръката му и се насочиха към дансинга. Тя танцуваше добре,той също, тя се чувстваше перфектно, а той..беше изтрезнял от откритието си…. - Как се чувстваш? – попита я с лека усмивка, усещайки парфюма и. - Много добре, а ти? - Ами просто не знам как да се чувствам – и той наистина не знаеше точно как се чувства… - Разбра ли коя съм вече? - Да, разбрах…господи, какво си направил със себе си ….Гошо? - Гергана, не Гошо! - Да..Гергана…искаш ли след този танц да го изтрезнеем класа?

Нагоре