Неволно и за съжаление, станах свидетел на една сцена, за която ми се иска да разкажа. В Пловдив, близко до Новотела, квартал, който си е баровски , има един голям ресторант, до който разбира се има кофи за смет. Там една вечер съзрях хора да оглеждат и бъркат в кофите…не казвам нищо ново, защото това май стана много често явление у нас, с което за съжаление свикваме. И в повечето случаи хората, които са около кофите са или роми, или хора на възраст пенсионна, не че има нещо против ромите и пенсионерите, които правят това. Нямам против и клошарите, които също често са около кофите за смет. Със сигурност го правят от определена необходимост. Сега обаче нещо ме накара да задържа вниманието си към кофите за боклук. Там стояха ….най вероятно едно сравнително младо семейство….мъж, жена и две деца. Тихо и организирано, бавно те оглеждаха какво има в кофите и вземаха по нещо. Всеки от тях имаше чанта и слагаше по нещо от намереното в чантите. Шокиран и…учуден наблюдавах какво се случва. Колата ми беше наблизо и товарех нещо от магазина ми, който се намираше точно срещу тях. На няколко пъти минах близо до тях..нададох ухо да чуя дали си говорят. Какво ли щях да чуя…..Събираха хранителни отпадъци, тъй като от ресторанта изхвърляха доста хранителни продукти в кофите. Изглежда че се бяха разпределили и всеки събираше определени неща…без да си говорят..всеки си знаеше какво да слага в чантата си….Наблюдавах това зловещо и тъжно разделно събиране на отпадъци. Децата бяха вероятно на възраст между 10 и 15 години…Всички бяха прилично облечени, сиреч не бяха клошари. Дрехите им бяха като тези, на хората, които се разхождат по улицата, било на разходка или по работа. Бяха с визия на хора, които можеше да се видят да се разхождат в парка, в МОЛ-а, по главната, в центъра на Пловдив……всъщност те бяха в центъра на Пловдив..на кота нула, до кофите за смет…..Това продължи около 5 минути, след което те тръгнаха по улицата. Когато си тръгваха, жена ми ги настигна и подаде на едното от децата 2 лева. Момчето безмълвно пое парите и те продължиха. Четирите силуета бавно потъваха във вечерния полумрак на баровската улица, призрачно осветявани от мигащите неонови реклами. Тази кота нула беше проверена, и каквото имаше, беше взето от там…..Вечерята им вероятно беше осигурена….
Силуетите на тези хора изчезнаха в тъмнината, но мислите в главата ми се въртяха натрапчиво. Мислех си, дали бяха взели колективно това решение – да тръгнат към тази кота нула. Какво ли са обяснили на децата си тези родители за това, което правят. Ако са приели този начин като най-лесен, тогава бих ги съдил, защото считам, че винаги човек, ако има желание, ще намери какво да работи, за да изкарва хляба насъщен. Да не говоря, че това е опасно за здравето и има пагубен възпитателен ефект върху децата. Но….ако това е останало като единствен вариант, ако тези хора просто не са намерили работа, и въпреки усилията, не си намират, ако по някакви причини това е единствения им вариант?Ако обстоятелствата в живота им са се случили така, че това е единствения им избор сега…Тогава ?
Тогава как ще обяснят на децата си онази част от химна , в която се казва..”ти си земен рай”? А може би са приели, че в този „земен рай” е по – унизително да получаваш социални помощи, отколкото да си на кота нула. Не бих ги обвинил в това решение. Кота нула – мястото, където има все повече силуети в среднощния мрак. Тъжна картина…..
14.10.2012 22:16
Миналата година на същото почти място място срещу аптеката оставих така завързана, правена от мен баница, но така и не я доядохме.Изчезна за минути.
Съжалих я и й сложих в пликове храна Но, после се обърна и побягна,сякаш че ще размисля и ще си ги взема обратно.На другия ден пак дойде, на следващия също.
Свикна да идва и да си получава пликовете.Един ден,обаче нямаше какво да й дам
и тя тръгна след мен по улиците,като сипеше ругатни....
Е,това получих за благодарност.После научих,че така обикаляла много домакинства и по този начин си осигурявала прехраната.
Не забелязах и в поста тук да са благодарили. За тях е естественно да получават и не е необходимо да благодарят.
Не можем да им помогнем, колкото и да сме щедри с тях.
Тези хора вече са се озлобили, станали са вълци,..по-точно вече глутница от изгладнели вълци......