Непоправим оптимист съм. Просто за мен  чашата е  наполовина пълна, а не  наполовина празна. Оптимизма винаги ми е помагал в трудни моменти. Когато всичко е наред, когато нещата вървят както трябва и ти ги управляваш както ти се иска, тогава можеш да си позволиш и проява на песимизъм, колкото да влезеш в контекста на старото твърдение, че много хубаво не е на хубаво. Но в трудни моменти – не, тогава песимизма е излишен лукс. Такъв лукс, какъвто би бил и прекаления оптимизъм. Оптимизма е състояние на духа, трябва да го имаш, трябва да вярваш в нещо, трябва да си го изградиш вътре в себе си и да си го носиш. Не можеш да вземеш оптимизъм на заем – просто такова понятие няма. Пари на заем – да, но оптимизъм на заем – не, оптимизма трябва да е осмислен, за да ти помага.

           И сега, когато кризата е вече реалност с нейните резултати за всички, и когато вече банките дават пари на заем по-трудно, май започна от тук, от там да се предлага оптимизъм на заем. Вече достатъчно се изтърка от употреба твърдението, че кризата представлява възможност…и в частност , до болка познатото и вече втръснало  обяснение за йероглифа с който се изписва думата криза, който се състои от две думи – заплаха и възможност. Дори  в рекламните послания се използваше това. А всъщност възможности за развитие има винаги, но по време на криза тези възможности са много по-малки, това е истината…обратното твърдение си е чист оптимизъм на заем. Не можеш да се развиваш по-добре в криза, няма такъв филм……

    Оптимизъм на заем си беше и вярата във вечния двуцифрен икономически ръст, изразен в проценти. Тази вяра докара редица стопански субекти до чувството на непогрешимост, защото този двуцифрен ръст компенсираше допусканите грешки в мениджмънта, в търговските практики, в прогнозирането, в планирането на бъдещото развитие. Сега всички говорим за редуциране на разходите в дейността на фирмите като форма за оцеляване в кризата, а не можехме ли да ги редуцираме тези разходи когато имахме двуцифрен ръст….

     Една огромна вълна от оптимизъм на заем дойде и от банките….. Кредитирането се превърна в едва ли не, единствения начин за просперитет и развитие. Всяка бизнес идея биваше подхранвана с живителната сила на кредита, като единствено възможен начин за осъществяването и.  Банките даваха пари на заем за строителство на хотели, но не даваха на заем почиващи в тези хотели, даваха пари на заем на търговците да правят магазини, но не даваха  на заем клиенти, даваха пари на заем за строителство на фабрики, но не даваха на заем пазари за продукцията…… 

       От проспериращия пазар на нови автомобили  в България преди години беше лансирана идеята, че вече ще караме само нови автомобили и то на лизинг..и още по-хубавата новина беше, че като изтече лизингът, ще можем да върнем автомобила и да получим нов, с  доплащане….но се оказа, че като си го изплатим, и си го запазваме, та да му се порадваме като на нещо свое...и да осъзнаем колко пари всъщност сме дали за него.

     Нездрав оптимизъм лъха и от прогнозите на новите „гурута” на маркетинга, на мениджмънта, които ни обясняват за търсенето на нови пазарни ниши, и на перспективни нови направления за развитие на бизнеса. Учудва ме лекотата с която продължава да ни се обяснява как лесно можем да използваме парите по различните европейски програми, и то заради това, че са пари, които ни се полагат, просто ей така..да се направи какво да е. Така се раждат идеи за ветроенергийни паркове, фотоволтаични паркове, добиване на чиста енергия, в което разбира се няма нищо лошо , напротив. Така е в Дания, Холандия, Германия…Само че електроенергията от тези паркове ще се продава на НЕК, която е длъжна да я  изкупува на много високи цени, съгласно законите на ЕС, след което пък НЕК ни я продава на нас, потребителите на още по-високи цени….И тогава става ясно, че България не е Дания, Холандия, Германия…..и става ясно, че трябва да задържаме развитието на добива на енергия от ВЕИ.

      И накрая да се върна на оптимизма…Хубавото на тази криза е, че вече нещата стават по-трудно, т.е. нещата стават, ако ги правиш както трябва, а аз си мисля, че винаги съм ги правил както трябва, или ако нещо не е било както трябва, съм се учил от грешките си. И понеже винаги се правят грешки, въпроса е да не ги повтаряш…… Преди време, когато беше лесно и ръста беше двуцифрен, Сульо и Пульо бяха какви ли не – строители, търговци, дистрибутори, производители…..Сега когато нещата стават трудно, Сульо и Пульо отпадат от играта. Остават тези, които са свикнали да правят нещата по трудния начин, т.е. по правилния начин. А това си е истински оптимизъм, да повярваш в себе си…, а не от онзи, които е на заем….

Може би, ако изводът Ви беше различен, макар и с уговорки бих се съгласила с Вас. На фона на заобикалящата ни среда спорно е кой точно е правилният начин, защото примерите в другата посока са достатъчно много, достатъчно красноречиви - както за подхода и начините, така и за резултатите досежно успеваемостта на различините начинания. Прекалено повърхностно , толкова че на моменти ми звучеше цинично...Съжалявам.
"Утопията" на Мор е неприложима, със или без елементи на оптимизъм.

защото имам доста кинти.

Оптимизмът е необходим за оцеляването ни и затова е закодиран в мозъците ни. Със сигурност оптимисти са децата, влюбените и духовно извисените хора.Прилагам няколко антиМърфи мисли открити наскоро за евентуална лична употреба:Твърде късно е да се отказваш, твърде рано е да се предаваш! Когато живота ти поднесе лимон, направи си лимонада. Не се притеснявай да направиш голяма крачка - не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока.Пътят към върха е дълъг и стръмен. Но гледката от него - незабравима. Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро. Не си богат с това, което имаш, а с това, от което нямаш нужда. Един оптимист бил на гробището:"Леле, колко много плюсове" Мисля си...дали това не си бил ти?

знаеш, че съм почитател на законите на Мърфи....., но това не противоречи на оптимизма, дори законите на Мърфи са коректив на оптимизма, двете вървят заедно. И много ми хареса това за гробището....и многото плюсове, брилянтно казано...

Няма лошо да си оптимист. Само дето засягането на въпросите за хората, дето осъществяват проектите, е доста резонен. Иначе пак казвам - няма лошо.