Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2008 19:01 - А ние, които останахме, кой ще ни награди?
Автор: krankar Категория: Бизнес   
Прочетен: 2448 Коментари: 1 Гласове:
0



    На няколко пъти през тази година се срещах с познати и приятели, които по една или друга причина отидоха да работят и живеят в чужбина. Кой по-отдавна, кой по отскоро, идваха си за малко да се видят с близки, та си споделяха впечатленията. Някой бяха много доволни, други не съвсем. Тези, които бяха там от по-дълго време, вече се бяха установили, имаха си добра работа, печелеха добре. Оставаше само носталгията по България. Други пък не бяха много доволни от престоя си там, но отново тръгваха за нататък, защото считаха, че тук в България е по-лошо. Дори тези, които категорично не харесваха работата си и начина на живот в чужбина, посочваха, че аналогично заплащане на това което работят там, тук в България е невъзможно.
    В общи линии разговорите, които водих с повечето от тях протичаха в една и съща последователност - първо се започваше с подробности за работата, после говорихме за заплатите там и тук в България, сравнявахме цените на хранителните и на други продукти, които взеха да стават еднакви, и накрая установявахме, че при нас заплатите са многократно по-ниски. После минавахме на политически теми и обсъждахме как нашите съседи се развиват доста по-добре от нас, говорехме за качеството на нашите депутати, които в крайна сметка ние сме си ги избирали. В повечето случаи престоят на много от тези мои познати завършваше с посещение при лекар и при стоматолог, защото тук е доста по-евтино.
    Като слушах това, което говорят за чужбина,как работят, как  живеят и какво получават срещу своя труд, започвах да изпитвам странен дискомфорт. Аз, чиито работен ден е около 12 часа и който давам работа на 12 души, който реших да инвестирам във фирмена марка и имидж на своята фирма,и плащам данъци защото смятам, че това е правилния начин за развитие, започнах да изпадам в безтегловност. Започнах да се съмнявам, че това е правилно.
     Един от моите приятели, с който си говорихме по-дълго и подробно по тези теми ми каза едно изречение, което ме накара много да се замисля. Той ми отбелязя следното:" Ако ти си там, където аз работя, при тези усилия и начин на работа трябва да си доста над средната класа, не знам тук в България къде си." И аз се запитах наистина къде съм.
      Това, къде ще живееш и работиш, дали в България или на друго място е личен избор. Всеки го прави за себе си. Не съм живял и работил в чужбина и не твърдя, че там е по-лесно. Не изпитвам завист към успехите и парите, които са спечелили тези хора, защото знам, че парите и истината винаги имат повече от едно лице. Сигурен съм обаче, че там в чужбина всичко е по-подредено, нещата следват своята икономическа логика.
     Аз избрах да живея и работя в България, където нищо не е подредено, където притежаването на материално богатство не винаги е свързано с икономическата логика, където основни понятия в съзнанието на обществото се определят от една уродлива ценностна система, и където понятията добро и лошо, правивилно и неправилно са много относителни. Избрах да съм в България защото се надявам това да се промени.
       И сега питам, кой ще ни даде награда, че останахме тук в България да живеем и работим?


Тагове:   награди,   останахме,


Гласувай:
0



1. lyudmilstefanov - Както казва Борис Христов:
30.05.2008 19:47
"Какво на друго място можеш да намериш,
ако не го намираш в теб самия."
Мисля си, че ако в България остават по-голям процент от активните, авантюристични и образовани хора, те биха допринесли да се формира в страната гражданско общество. А това, за съжаление, на всякъде по света е единствения механизъм да се овладяват безчинствата на политическата класа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krankar
Категория: Бизнес
Прочетен: 811569
Постинги: 130
Коментари: 434
Гласове: 3034
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031