Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2009 18:17 - Мальовица
Автор: krankar Категория: Туризъм   
Прочетен: 6149 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 24.10.2009 18:41


image


     
Когато се качвах на връх Вихрен, един от опитните планинари в групата ми каза, че Мальовица е един от най-трудните за качване върхове. Запомних тези негови думи, и ето че в един хубав ден в началото на октомври, решихме с мой приятел да качим Мальовица. Готови, екипирани с необходимото, потеглихме сутринта от Пловдив към Боровец. Предварително уточнихме маршрута до мястото, откъдето ще поемем пеш към рилския красавец – връх Мальовица. Трябваше да стигнем до Говедарци и от там до централната планинска школа, откъдето започва маршрута към върха. На един разклон близо до Говедарци спряхме да попитаме за пътя, тъй като указателните табели по пътя бяха оскъдни, или липсващи. Там качихме един човек, който пътуваше за Говедарци и от него получихме информация за върха, за изкачването и т.н. Странно, че човека ни помисли за алпинисти и ни предупреди да внимаваме, че качването на Мальовица крие доста опасности. В това се убедихме по-късно, вървейки по маршрута към върха. Преминахме през Говедарци, оставихме нашия пътник и продължихме напред. Не след дълго стигнахме до планинската школа. Оставихме автомобила на паркинга и метнахме раниците на гърба. Беше 9 часа сутринта, като тръгнахме нагоре. По маршрута ни следваше реката, тя щеше да е нашия спътник до подножието на върха. Първата ни цел беше хижа Мальовица, която според описанията, трябваше да стигнем за 50 минути. Тази част от прехода, до хижата е много приятен и се върви леко, защото наклона не е голям. Освен това, реката със своя приятен шепот въздейства много добре на сетивата, а на някой места ни показва красиви водопадчета, които те карат да поспреш и да им се любуваш. Единственото, което някак си не се вместваше в обстановката, бяха големите предупредителни табели: „Лавиноопасна местност”. Сега, когато нямаше сняг, тези предупреждения изглеждаха малко далечни и не така впечатляващи, но….тепърва щяхме да се убедим във величието, могъществото , силата и опасността на планината…

   Първо видяхме знамето и покрива на хижа Мальовица. После бавно пред нас изникна цялата хижа. Но преди да стигнем до нея, ни посрещнаха две кучета със застрашителен лай. Третото куче беше вързано. Точно когато се спуснаха към нас, се появи хижарят, който първо каза нещо на кучетата, след това ни успокои, че няма проблем с кучетата. След като приключиха с лаенето, кучетата дойдоха до нас, подушиха ни подробно и продължиха да се въртят около нас, вече по-дружелюбно настроени. Ще обърна внимание на по-голямото от двете кучета. Оказа се кръстоска между московска стражевая и Санбернар. Санбернара бе дал на това куче изключително добродушна и изразителна физиономия, едро и красиво куче, рижо на цвят с мощен и нисък тембър на лаене. Лаеше рядко, но впечатляващо. Описах по –подробно това куче, защото на връщане отново ще стане дума за него. Взехме си кафе от хижата, поседнахме отвън и поприказвахме с хижаря. И гледахме връх Мальовица, гледахме го, и си мислихме кога ще сме там, горе…. Почивката и кафето свършиха и ние нарамихме раниците и тръгнахме. Преди нас, по маршрута тръгнаха момче и момиче, бяха пренощували в хижата. Както се оказа по-късно, бяха поляци. Следваше 10 минутно изкачване по каменист терен, камъните бяха подобни на морени, но не толкова големи и заоблени. Между камъните течеше реката, вече не толкова пълноводна, както в началото на нашия преход.След като се  изкачихме по камъните, пред нас се откри една прекрасна гледка – равна и дълга поляна, по която реката, пуснала своите няколко ръкава, тихо си течеше, толкова тихо, че на места повърхността и беше гладка и в нея се отразяваха скалите. А скалите бяха много красиви, разположени от двете ни страни, по протежение на дългата поляна. Слънцето вече любопитно надничаше зад скалите от ляво и скоро ни дари с топлите си лъчи, а скалите от дясната страна отдавна вече се припичаха на слънце. Тук може би беше най-приятната част от прехода ни към връх Мальовица. Някъде в средата на тази голяма поляна имаше една голяма скала, незнайно как застанала сред равното място, виждаше се отдалече. Когато я наближихме, видяхме, че по скалата има нещо, но от далеч не бе възможно да разбере какво е. Едва като наближихме достатъчно, видяхме, че на скалата са поставени паметни плочи. Тук, на тази скала бяха изписани имената на тези, които са останали завинаги в планината. Вгледах се и видях, че повечето са били планински водачи и алпинисти, на някой плочи бе описано и мястото където са загинали, а също и причината. Да, мястото бе сполучливо избрано да напомни на всички, че планината освен че е красива, величествена, вечна и могъща, е и твърде опасна….. Тук направихме малка почивка и продължихме по пътя. След около 15 минути пред нас се изправи стръмен каменист участък, беше свършила равната част от маршрута, лесното беше до тук.

   Особенност на качването на Мальовица е, че върхът се заобикаля и се изкачва от страната на билото на планината и в по-голямата част от времето няма пряка видимост към върха. Тъй като и двамата с приятеля ми се катерихме за първи път към Мальовица, се придържахме стриктно към туристическата маркировка, една от предпоставките за безопасно качване. Пред нас нагоре се виждаше един връх, скалист, с остри зъбери, изглеждащ много висок, буквално надвесен над нас, и тъй като слънцето беше зад него, той изглеждаше тъмен и недружелюбен. Приятелят ми го нарече страшен, и не беше далеч от истината . Това, комбинирано със стръмното катерене и мускулната умора повдигаше адреналина чувствително. Поглеждайки надолу, към равната поляна и разклонената река по нея, констатирахме как всичко започва да се вижда като на карта, за кратко време се качвахме на доста високо. Поглеждайки пък нагоре, към страшния връх пред нас, виждахме, как той започва да губи от своята внушителност, започна полека лека да се изравнява с нас, а след още 20 минути яко катерене , върхът беше под нас, и вече огрян от слънцето изглеждаше като „хлапак” пред истинския връх – Мальовица.Какво нещо е гледната точка….Изкачихме се на една доста голяма тераса, сравнително равна и камениста и тук чухме бълбукането на вода, без да се вижда от някъде, явно някъде от тук, изпод камъните беше началото на реката. Направихме почивка, хапнахме шоколад и продължихме нагоре. Беше все така стръмно и каменисто, натоварването беше сериозно и почивките ставаха по-чести. Оглеждах се във всички посоки и усещах височината, усещах свободата, погледът се рееше в пространството, стигаше все по-далеч….Следващата по-голяма почивка направихме до едно езеро. Водата му беше кристално бистра, кристално студена и безумно примамваща. Но истинската му красота беше като го погледнахме от по-високото…По краищата му, където е плитко, езерото беше светло, а към средата, където дълбочината беше голяма беше с тъмно син цвят..изглеждаше като едно красиво око. Отново си припомних значението на гледната точка….Една сверка с картата ни показа, че скоро трябва да се изкачим на билото на планината. И наистина, след около 15 минути бяхме вече на билото, от тук се виждаше малката Мальовица и голямата Мальовица. Гледката бе неописуемо красива. От билото се виждше цялата южна част на Рила планина. Долу в ниското беше  Рилския манастир, който вероятно е на 10 километра от мястото, където сме ние….Посещавал съм Рилския манастир и знам колко е голям, а от тук се виждаше като едно малко петоъгълниче, леко синкавеещо от голямото разстояние до него. Още едно потвърждение за величието и размерите на планината. На Мальовица се срещнахме с момичето и момчето, които тръгнаха малко преди нас от хижата. Тук, на върха си направихме снимки, отпочинахме и се насладихме на гледката във всички посоки. Тук, на върха се сетих за думите на един стар планинар…над две хиляди метра височина човек се променя..става друг…тук хората се поздравяват като се срещнат..поспират се да поговорят, да споделят това, което са видели..тук, на високото човек чувства истински свободата, не свободата, че си покорил върха, а свободата от това, че си преборил себе си, че не си се върнал, когато е било най-трудното, точно под върха……

     Направихме половинчасова почивка горе и поехме по обратния път. Слизането също не е лесно. От опитни планинари съм чувал, че най-често инциденти стават при слизане, това е така, защото човек се отпуска след като е направил изкачването…затова бяхме с повишено внимание по обратния път. Интересна случка имахме като стигнахме до хижата. Рижият красавец с добродушната физиономия изобщо не си помисли да ни лае, просто легна пред нас и ни погледна с изразителната си физиономия. Да, ние се връщахме от върха, ние бяхме свои хора..така разбрах поведението на кучетата…. Изпихме по кафе в хижата и поехме надолу към мястото, където беше колата. Обърнах се и погледнах връх Мальовица….сега освен страхопочитание, в погледа ми имаше и удовлетворение…..



Тагове:   Рила,   планина,   Мальовица,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
24.10.2009 22:15
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. krankar - yuliya 2006
25.10.2009 00:21
имате разрешение то ми..с удоволствие...
цитирай
3. siringa - Сигурно е прекрасно да изкачиш своя връх,
29.10.2009 11:11
а когато тези върхове са няколко какво ли е чувството...?
цитирай
4. krankar - siringa....
30.10.2009 13:48
...и не само това, освен че са няколко, върховете могат да се изкачват по няколко пъти..и винаги чувството е свобода...винаги е предизвикателство..
цитирай
5. gamina - :)
02.11.2009 12:56
Големият куч се казва Барс, лятото се запознахме и ние с него. Голям добряк :)
А езерото, на което сте почивали сигурно е Еленино.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krankar
Категория: Бизнес
Прочетен: 555656
Постинги: 128
Коментари: 431
Гласове: 2377
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930