Тези дни, като гледам телевизия и ме обхваща едно умиление, направо се разнежвам, като виждам каква обич и любов блика от нашите кандидат – депутати. Не мога да остана равнодушен , като виждам колко много обичат родния шахмат например…..Що партии шах изиграха с народа….Голяма обич понасят и българските пенсионери, организират им събития, съпроводени с почерпки и сладка приказка. Пък как обичат децата само….навсякъде, повсеместно се организират детски мероприятия, щастливите дечица пеят, играят, рисуват, облечени със жълти, сини, червени фланелки и шапки, в зависимост от това, кой кандидат-депутат ги обича….Страната ни е обхваната от различни събития и изяви на кандидатите за депутати, и от всички тях лъха обич….обич към театъра например, това да отидеш на театър с билет от 20 до 50 лв…това си е истинска обич..и благотворителност, разбира се. Обичат волейбола, обичат болните пациенти, обичат лозарството и винарството, обичат земеделието и земеделците, обичат родните жита, обичат да черпят децата с безплатно возене в детска железница,обичат да се показват по телевизията, обичат, обичат….. Добре че от време на време чувам и фрази от рода на „ Костов продаде това, Костов продаде онова, сега ако спечелят ,ще продаде и това…”  или пък „за да пречупим гръбнака на корупцията глувайте с номер…” , и като чуя това и се връщам в реалността. Ех, обич кандидат- депутатска, ех обич несподелена….