Миризмата на дезинфектанти го подтискаше. Още от малък му беше неприятно да бъде в болница, не само заради миризмата, самата обстановка му действаше зле. Сега, когато стоеше пред операционните зали и чакаше, освен всичко, което му беше неприятно в болниците, имаше и още нещо, нещо, което изпитваше за първи път и не можеше точно да определи. Защо всъщност чакаше тук и сега, нямаше никаква логика да е тук….там някъде вътре в една от операционните оперираха една жена, жена, която беше всичко за него. Дори не знаеше в коя операционна е тя. И не можеше да направи нищо, за да и помогне, той не трябваше да е тук и да чака, никой не знаеше за него. Чувството, което изпитваше за първи път беше чувството, че не може да помогне..поради редица обстоятелства……
Преди близо година се запознаха в скайп……Не беше привърженик на този вид общуване, но негови партньори – доставчици, дистрибутори му предложиха този вариант на комуникация и той го прие..и така започна да ползва скайп, служебно, по необходимост, дори понякога му беше неприятно по този начин да контактува, защото по природа беше деен човек, обичаше да управлява нещата, да държи всичко под контрол, силата му беше в директния контакт очи в очи….Фирмата, която управляваше не беше малка и я управляваше добре. Та един ден на екрана на компютъра му се появи малко квадратче с надпис „Нина желае да я включите в списъка с абонати”. Беше учуден от това, защото му се случваше за първи път….досега той си беше избирал абонатите с които ще се свързва и това беше всичко. Кликна ОК без да се замисля и продължи с рутинната си работа. После Нина му написа: „Здравей готин, що нямаш снимка в скайпа?”. Като го прочете, леко се засмя и реши, че това е някоя тийнейджърка, която просто няма какво да прави в скайп, реши, че изобщо няма да отговаря на това толкова директно и прямо обръщение към него. И наистина забрави за него…на другия ден обаче отново получи съобщение от Нина: Айде смени го този тъпанар с кръглата глава, сложи си твоя снимка да те видя бе човек…виж, аз съм си сложила снимка”. Чак сега забеляза нейната снимка…и после видя мястото, където трябваше да е неговата снимка – едно нарисувано човече с кръгла глава….И видя, че не е тийнейджърка а жена на средна възраст, и то симпатична жена. Отговори и…започнаха да водят разговори, първо кратки, после по-дълги..учуди се на себе си как свободно говори с нея, някак разговорите им вървяха леко. После установи, че е приятно да си говори с нея..а след това разбра, че бърза да включи компютъра, за да се свърже с нея. Говориха си на всякакви теми и установи, че е интелигентна жена.Нямаха теми табу.. Бяха от един и същи град и след месец се срещнаха….той се влюби в нея от първия поглед, при втората среща я целуна и тогава и тя разбра, че е влюбена…както после му беше казала…сетивата и подсказаха че е припламнала искра. Но осъзнаха истинската любов по-късно. Тя беше женена, с голяма дъщеря и по-малък син, той също, с двама сина, и двамата бяха души, търсещи споделяне... Така започна тяхната връзка , отидоха в курортното градче за два дни, и онази хотелска стая се оказа най-прекрасното място и за двамата. Бяха един за друг…Паснаха си идеално във всяко едно отношение.Бяха една хармония от чувства и синхронни действия.Можеха да си говорят, усмихнати, да спорят, да се скрарат и след това да се любят. В тази връзка и двамата намериха това, което им е липсвало през дългите години семеен живот. Тя – живяла в един студен и омагьосан свят, без емоции, с един мъж със солидно положение в обществото, мъж, когото хората уважаваха, мъж, живеещ по определени правила, правещ всичко по правила, дори и секса, докато го правиха в годините, мъж, който на празниците и подаряваше един и същ букет цветя, защото така е прието, мъж за когото се ожени защото беше бременна от него и според родителите и , това е знак на съдбата, да бъдеш жена на човек, с такова солидно положение си е късмет…….Той – с един брак, в който водеща беше жената…в първите години от този брак си мислеше, че я обича….после не се замисляше върху това, дълги години на упорита работа и кариера…за да дойде онова време на осъзнаване, в което разбираш, че няма какво да си кажеш с човека до теб…
Започнаха да се виждат често, бяха заедно често и ходиха на различни места за по ден или два…..осъзна, че я обича безумно…тя му отвръщаше със същото…..Когато не бяха заедно си пращаха кратки съобщения….и двамата много ги обичаха тези кратки сладки думи, които си казваха…той вече беше добил условен рефлекс, като чуе сигнала за получено съобщение и видеше на екрана изписано „нина” и се разтапяше от удоволствие, още преди да прочете това, което му е написала, а това, което си пишеха беше приятно. После дойде здравословния проблем и необходимостта от тази операция, неизбежна…..попита свой приятел, лекар за какво става въпрос…не е сложна операция, но не е и проста….продължава дълго и крие рискове, като всяка операция…това му беше обяснено…..
Покрай него мина лекар и го върна в действителността..пред операционните…..започна да се оглежда..може би мъжа й и дъщеря й ще са тук, но той не ги познаваше…..Започна щателно да гледа, в коридора имаше малко хора.Една жена нетърпеливо пристъпваше от крак на крак пред едната врата на операционната. На една от скамейките стояха мъж и жена на средна възраст, жената оживено му говореше нещо и сочеше корема си. После ги видя…мъж с костюм, стоеше прав до прозореца и седнало до него момиче. Може би бяха те…вгледа се в момичето…в лицето й, търсеше прилика с Нина..да май прилича на нея, а това е баща й, те трябва да са…мъжът изглеждаше солиден, добре облечен…възрастта и на двамата потвърждаваше, че трябва да са те….значи все пак щеше да разбере какво става. Стана и се приближи до тях, седна близко….почти се чуваше като си говорят. Виждаше изпънатото от напрежение лице на момичето..да, май наистина прилича на Нина. Погледна си часовника и пресметна, че вече трябва да са минали два часа от как е почнала операцията..и вече трябва да свърши. Бяха се разбрали тя да му пусне съобщение като се събуди…значи, ако операцията продължи два часа..още около час и би трябвало да получи съобщение от нея. Ами ако не е наред..тогава какво….как ще разбере какво става…от кого…..та те нямаха дори общи познати…каква нелепа ситуация само…..Но всичко трябваше да е наред.ще чака, докато си тръгнат дъщеря й и мъжът й, от там нататък ще брои час, два и ще получи съобщението..и всичко ще е наред..тя е мъжко момиче и ще се оправи….сигурно вече ще свърши операцията….
Нещата се развиха бързо, пред очите му..за няколко минути..като на кино..без да успее да ги осъзнае в първия момент…Първо видя забързана сестра да бута количката с дефибрилатора и да я вкарва в операционната, после видя и лекарят,който тичаше към операционната…Усети как въздуха около него се нажежи.После отвътре излезе един лекар, явно този, който прави операцията, той се поспря, огледа се и се насочи към момичето и мъжът….Поспря се пред тях и явно се двуумеше към кого да се обърне и да говори..после започна да говори на мъжа..момичето стана право..след това се свлече на пейката и скри лицето си с ръце..чуваше се ридание..а мъжът беше побелял като платно и безмълвен….
Той стана и тръгна към тях..трябваше да чуе какво става….и тогава, минавайки покрай тях, чу думите на доктора…”не успяхме да овладеем сърдечната дейност, сърцето спря, иначе операцията мина….”.Всичко в него се срина….продължи и се подпря на перваза на прозореца, риданията на момичето се засилваха, а бащата стоеше прав и неподвижен, гледайки в една точка……
Всичко свърши, край…той трябваше да си тръгва..не трябваше да е тук…постоя малко, докато пулса му се успокои и бавно тръгна към изхода..и в този момент се отвори вратата на операционната и от там се показа масата с тракащите колелца…и покритото тяло…отиваше на някъде..тогава чу писъка на дъщеря й..усети, че му прилошава и се върна да се подпре на перваза до прозореца..колко време мина, не знаеше..но наоколо нямаше никого…бавно тръгна към изхода, слезе машинално надолу по стълбите..на паркинга и влезе в колата. Стоеше в колата с празна глава…по едно време си помисли, дали да не почака, може да получи все пак съобщение, може да е грешка, може да не е била Нина, а някоя друга…..да, ще почака……колко време беше стоял така в колата..не разбра..сепна се от светлините на тръгващата отсреща кола. Погледна си телефона..екрана си беше празен, нямаше го надписа „Нина”. Бавно потегли..караше напосоки из града..не искаше да се прибира, не искаше да вижда никого..най-добре да отиде в офиса си, там ще е сам….Като влезе в офиса, направо се свлече на удобния си стол…и тогава разбра колко му е зле..започна да осъзнава какво се е случило..Нина я няма..просто всичко се обърка. Стана и отиде до барчето, взе бутилката уиски и чаша и си наля , отпи с едри глътки от течността, почувства как се разлива в стомаха му с типичната топлина и приятно чувство. Утре няма да се види с Нина, през почивните дни няма да отидат никъде, няма да се наслади на онази комбинация от два тона..висок пронизителен и мек и нисък тон..това беше мелодията от телефона му, когато получаваше съобщение…..в очите му напираха сълзи, но той нямаше да плаче, така го възпита баща му, когато беше на 10 години, му беше казал, че мъжете не бива да плачат, ако много ти се плаче, ще плачеш наум..това е. И той го помнеше това..и не плака на глас оттогава никога, а имаше поводи за това. Алкохола бавно внасяше спокойствие в него, започна да се отпуска, отпи отново от кехлибарената течност. Стоеше на бюрото както си влезе, облечен, седнал на стола си, хванал чашата в ръка и гледащ в картината срещу себе си…Но умът му беше далеч от тук….беше там при Нина, в онази хотелска стая, когато бяха първата нощ заедно, когато се любиха до полуда, беше през пролетта, вратата на терасата беше отворена и през тази безлунна нощ чуха да пее птичка, нещо много необичайно, и тогава Нина му прошепна, че птичката пее за тях. Не спаха никак през тази нощ..и през другите….После мислите го отнесоха в онова малко възрожденско градче, в което отседнаха в една стара къща….и ги гощаваха с местни специалитети..тогава тя му даваше в устата късчета храна и той правеше същото, държаха се като ученици..влюбени и не забелязващи леко учудения поглед на възрастната жена, която им сервираше и обслужваше на широката тераса на къщата…
Отпи отново от питието и се сети как даде четири пъти за една вечер по 10лв. на един застаряващ дисководещ, който пускаше стари блусове за влюбената двойка на масата до голямата колона в ресторантчето на брега на реката… А после..от брега на реката мислите му отлетяха на морския бряг, през онова юлско утро на 1 юли, когато посрещнаха изгрева…беше откачена идея..в 2 часа през нощта решиха да отидат до морския бряг….постояха там 10 минути и се върнаха обратно в града….пропътуваха 400 км. За да се целунат при изгрева на слънцето……сълзите му напираха….а съдържанието на бутилката намаляваше……осъзнаваше, че вече няма да чуе онази така приятна мелодия от телефона, съпроводена с изписването на „Нина” и после прочитането на онези сладки думи……Алкохолът вече замъгляваше съзнанието му, почти беше изпил съдържанието на бутилката и мислите му блуждаеха….умилението от спомените отстъпи място на отчаянието, тъгата се превърна в яд от това, което се случваше….в ушите му звучеше вече отчаяно онази мелодия от телефона при получаване на съобщение, тази така желана мелодия, и това така желано съобщение, което не получи…и никога нямаше да получи…стоеше неподвижен на стола си, в пиянски унес и слушайки мелодията, така жадуваната мелодия, която вече не чакаше..но тя се натрапваше..така ясно и отчетливо..сякаш беше истинска..истинска и така близка и реална….и..тогава се сепна и осъзна, че мелодията идва от телефона му, който стоеше до него….тя беше истинска, да, имаше съобщение…от кого ли можеше да е..по дяволите…..посегна с летаргично движение и погледна дисплея….и….изтрезня в същата секунда…на дисплея на телефона си видя името…. „Нина”…с треперещи пръсти натисна бутона за четене….и вече сълзите напираха….Успя да прочете част от съобщението..”миличък, отложиха ми операцията с четири часа, събудих се, добре съм, всичко мина, и те обичам……” после сълзите му попречиха да продължи да чете……изтърва телефона и се разрида тресейки цялото си тяло..плачеше с глас..плачеше от радост….
