Колко хубаво би било, ако можеше живота да протича на обратно. Първо трябва да умреш,и след като свършиш тази неприятна работа, започваш да караш старините си в някой старчески дом, или пък изоставен от всички някъде. През това време си получаваш пенсията.

   След като те изхвърлят от старческия дом, защото си подмладял и си здрав, отиваш да работиш. Там те посрещат с тържество и подаръци за спомен. Работиш 45 години, ставаш много млад и отиваш студент в университета – започва твоята почивка и истинския ти живот. Купони, ядене, пиене, веселба. След това в гимназията, после в началното училище. Ставаш дете – пълно безгрижие и никакви отговорности. След това ставаш бебе и после влизаш обратно, прекарваш там в пълен лукс и непрестанни грижи около теб, и накрая свършваш като ….. оргазъм.

КОГАТО ЦИТИРАТЕ ЧУЖДИ ПИСАНИЯ - НАПИШЕТЕ АВТОРА ИЛИ ПОНЕ СЛОЖЕТЕ КАВИЧКИ НА ТЕКСТА!!!

MМм да.... познато.
Не че е лошо де.

Като се замисли човек има и неудобства:) Приближавайки към младостта си обременен от знанията, от спомените, и това може да помрачи очарованието на много изживявания:)))

Kragovrata na jivota ...

ако навлизаме в младостта с опита на 45годишен стаж и пенсионни неволи, то студенството, а и цялата младост, няма да са толкова безгрижни и забавни, както сега. Ще се пречупват през съвсем друга призма ....така че по-добре кръговратът да си остане такъв, какъвто е сега :)