Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 22:24 - Есенни фрагменти
Автор: krankar Категория: Други   
Прочетен: 1848 Коментари: 0 Гласове:
0



       Харесвам гребната база в Пловдив и често ходя там в късните часове на деня за да побягам. Преди бягах повече, но напоследък килограмите ми станаха повечко и затова понякога бягането го заменям с бързо ходене. Ходя на гребната база за да се насладя на природата, на гледката на залеза и на златистите багри на есента. Истинска наслада за окото е да видиш как вятъра отронва пожълтелите листа от дърветата, как с игрив танц се носят из въздуха и накрая безмълвно залепват върху водната повърхност. Тези листа, които имат късмет да паднат върху асфалтираната алея започват да се тъккалят като издават леко , игриво шумолене.И така, вървейки бързо, изпреварвам много хора, дошли да се насладят на приятната гледка и хубавото есенно време. И като ги изпреварвам съвсем неволно чувам фрагменти от техните разговори. Нямам навик да надавам ухо на чуждите разговори, но когато настигаш и изпреварваш говорещи по между си хора, няма начин да не чуеш част от това, което си говорят. Ето някой щрихи, от това, което чух през последните дни.

     Някъде в началото на базата, до ресторанта настигам мъж и жена средна възраст.

……..в момента лихвите са най- изгодни там, ама не се знае колко ще ги вдигнат догодина, той този апартамент ще стане златен, и да го даваш под наем пак няма да му изкараш парите бързо…..

И жената започна наум да смята колко пари трябва да се върнат на банката след 25 години. Доста сериозна цифра каза.

    По нататък настигам отново двойка, вероятно семейна на видима възраст около 25 години, жената наставнически ръкомахаше с ръка, отсичайки всяко изречение, а мъжа само слушаше изглежда без удоволствие.

……….. ще му кажеш, че си от първите в тая фирма, вече три години им оправяш бакиите, да ти вдигне заплатата, ако не, да си търси други.  И му кажи да ти даде и на тебе една кола, няма да си трошиш твоята, как даде на оная новата, как и викаха – презентаторка или нещо такова, май само си върти гъза около него, и да му кажеш, че в събота и неделя хората почиват……

   Мъжът кимаше послушно, но съм сигурен, че нищо от това нямаше да каже на шефа си. Вече отдалеч чух как мъжът с интерес попита:

…..какво ще ядем тая вечер?

 На жената никак не и хареса този въпрос и продължи да му дава наставления как да промени корпоративния живот във фирмата, в която работи.

     По средата на обиколката настигам група от петима тинейджъри, тримата от които носеха пластмасови бутилки бира:

  ……..ама голям изрод се оказа тоя пич, взима ги 300 кинта и ги продава по 700 кинта, ей така без много труд си изкарва и за квартирката, и си има кинти за харчене, а пък не са много готини тия лаптопи, ама на кой му пука….    ……скоро ще им паднат цените, ама той си направи гушката…..

  Продължавам си по пътя и настигам момче и момиче, бутат детска количка и нещо спорят, но още съм далеч и не се чува, и в един момент момичето спира да върви и се обръща към момчето:

 ......нали се разбрахме, че ти ще минаваш с прахосмукачката два пъти в седмицата, от кога не си го правил, вече втора седмица.... .......нали виждаш, че оставам на работа повече, кога да чистя в къщи.... .......и колко пари носиш като оставаш повече на твоята работа?....

   Явно работата отиваше към семейна кавга на открито, но детския плач от количката я прекъсна навреме.

  По едно време ме застигнаха двама бягащи мъже в спортни екипи. Единият, леко възпълничък, явно бягането му идваше в повече и доста задъхано обясняваше на другия:

..... номера е така да си подържаш салдото, че в края на месеца да си на минус, но толкова, че да можеш веднага през следващия период да го покриеш в лева, иначе.....

   Когато подминавах двете жени,които бяха облечени доста модерно и с маркови дрехи, първо долових аромата на скъп парфюм, а след това до ушите ми достигнаха думите на едната:

  ...... а тя горката много се измъчи с нея, две години я гледа на легло и накрая какво – оказа се, че е приписала апартамента на брат и, а той пръста си не мръдна, само пари изпращаше от време на време...

   Настигнах  влюбена двойка – бяха се прегърнали и вървяха бавно, явно се наслаждаваха на близоста си и мълчаха. Изглеждаха красиво, вече ги подминах с надежда, но и тук нямах късмет – чух как младежът след размисъл отсече:

.... абе за по-малко от 1200лв. заплата не се хващам и толкоз.....

   Така вървейки бързо по алеята изпреварих доста хора, чух неволно още много работи – за пари, за имоти, за далавери, за печелене на пари, за въртене на пари, за политика. Оставах изумен колко много разбираме от всичко, когато не сме на работа, когато трябва да почиваме.....

   Хубаво е на гребната база, наслада за очите. От утре реших, че вече само ще бягам, така по-бързо ще изпреварвам хората и няма да чувам фрагменти от разговорите......




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krankar
Категория: Бизнес
Прочетен: 811715
Постинги: 130
Коментари: 434
Гласове: 3034
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031