Църквата Света София е построена през 360г. и представлява най-големият византийски християнски храм. До 1520 г., когато е построена катедралата в Севиля, Света София е била най-голямата катедрала в света. Размерите на църквата са внушителни – външните размери са 120 метра на 72 метра. Вътре залата е с размери 70 на 33 метра. Височината на купола е 60 метра, а диаметърът му е 30 метра.   За вътрешната украса от всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя набавили разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които, преработени от изкусните столични майстори, засияли във вътрешността на храма. Стените са били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи сцени от Библията. На няколко места по стените има мрамор с лилав цвят и това е било показател, че храма е императорски

 След падането на Константинопол, османците не разрушават храма а го правят джамия, като за целта покриват всички фрески вътре в храма, без да ги разрушават и издигат минарета отвън. Така Света София става най-голямата джамия за времето си, разбира се  до построяването на Синята джамия. Уникалното вътре в църквата е изобилието от мрамор. Особено впечатляващ е минбарът. Това е издигнато място, на което се изкачва имамът, когато води проповедите. Минбарът в Света София(на снимката) е висок около 7 метра и е изработен от монолитен къс мрамор. Всичко по него и ръчно издялано.

    Както вече споменах, стенописите и иконите са били покрити от османците, но без да се разрушават. Това е продиктувано от това, че в исляма никъде няма икони и изображения на лица в джамиите. В своето съществуване храма на няколко пъти е бил опожаряван, и ограбван от кръстоносците, но винаги е бил възстановяван. И една впечатляваща статистика – минаретата са издържали във времето 42 земетресения над 7 степен по Рихтер. След обявяването на Турция за република, по инициатива на Мустафа Кемал Ататюрк храма е обявен за музей.

   Недалеч от църквата Света София се намира Синята джамия или още Султан Ахмед джамия. Това е един уникален мюсюлмански храм, впечатляващ със своите размери и архитектурно изпълнение

    Има една легенда за Синята джамия. Тя е построена в периода 1609-1616г. по поръчка на султан Ахмед 1. Той е заръчал на един от архитектите за онова време Мехмед Ага да му построи голяма и величествена джамия, каквато не е имало досега никъде. Поискал е минаретата да са покрити целите в злато. На турски злато се произнася като „алтън“. Архитекта е чул думата „алтъ“, което означава числото 6. Така джамията била направена с 6 минарета, което е било нещо небивало до тогава. Притеснен от факта, че не е изпълнил правилно заръката на султана, Мехмед Ага очаквал може би да бъде обесен но…..се оказало, че султана е харесал много джамията.

    За разлика от Света София Синята джамия не е музей, а действащ мюсюлмански храм. Опашката за влизане в джамията беше внушителна, обикаляше почти цялата джамия, но вървеше сравнително бързо.

Около цялата джамия са наредени чешми и столчета за сядане. Идеята е, че в джамия се влиза очистен, което значи, че трябва да си измиеш краката, ръцете, врата, лицето и устата. Докато чаках на опашката видях как един човек, необезпокояван от опашката извърши всичко това, за да влезе очистен в джамията. Изискванията относно външния вид са безапелационни…..това е изобразено на информационна табела преди входа  на джамията. Ако външният вид на посетителя не отговаря на изискванията, точно след табелата с указанията  е  мястото, където раздават наметала за забулване на жените и специални големи платнища за онези, които са с къси поли или панталони….Накрая получаваш една найлонова торбичка, в която си поставяш обувките и вече можеш да прекрачиш огромната дървена врата на входа на джамията. Пространството вътре е огромно.. размерите на салона са впечатляващи. Няма да е пресилено ако кажа, че дъхът ти спира…. Куполът на джамията е висок 43 метра, а диаметъра му е 23.5 метра. Вътре са четирите колони, които държат цялата конструкция на сградата, като всяка от тези колони е с колосалният диаметър от 5 метра. Вътре джамията е облицована фини порцеланови плочки със син цвят, от където идва и името на джамията. Джамията има 260 прозореца които са наситени със стъклопис и пропускат причудлива светлина вътре в пространството. Освен тази светлина, от тавана се спускат огромни полилеи, които смесват своята светлина с дневната светлина и внасят  мистика и спокойствие. По пода, докъдето ти стига погледа има  килим. Този килим се почиства и измива всеки ден, а всяка година се сменя с нов. Идеята на това е, че молещите се в джамията опират чела в килима и той трябва да е винаги чист.


    Синята джамия е едно невероятно творение на човека, продиктувано от силата на религията, съчетана с величието и великолепието на една отминала епоха. Когато си вътре в джамията те обладава едно спокойствие и желание за уединение. Но…..следващите групи за посещение напираха да влязат и затова ние след краткия престой в това уникално място излязохме и се потопихме в реалността на времето…..предстоеше ни посещение в двореца Долмабахче.

Следва продължение….