Генка Шикерова е един много добър журналист. Тя е, по мое мнение един изключителен професионалист в работата си. Аз я харесвам като журналист и като човек, доколкото я познавам. Това, което се случи с нея е много тревожно,това е сигнал,че в държавата ни нещо не е наред, и предполагам,че никой не се съмнява в това. Още по-тревожно и фрапиращо е, че това е втори палеж на нейния автомобил. Това е ужасно стряскащо и аз се надявам,че компетентните органи ще успеят да установят кой е извършителят на тези престъпления, макар и да се отбеляза вече, че това става трудно. Факта,че това се случва с журналист е много сериозен и показва,че за кой ли път се посяга на свободата на изразяване на мнението на един журналист. А аз, както и повечето хора, не се съмнявам,че това е акт за сплашване, за предупреждение към журналиста. И съм сигурен, че това е свързано с нейната работа. От както това се случи...вече втори ден в медиите се говори, коментира, изразяват се мнения, предприемат се мерки. И това е добре, защото това е проблем у нас. На следващия ден, сумарно бяха отделени около 120 минути, в общи линии в най-гледаното време, за да се представи и коментира това престъпление. Днес това продължава, и това показва,че проблема наистина е сериозен. И някак си у мен започнаха да се натрапват няколко въпроса. Със сигурност Генка е публична личност и затова общественото внимание е насочено към нея и случващото се около нея. Но нали в България има палежи и на други автомобили. Има посегателство върху колите и на други хора. Но някак си тези факти остават само като съобщения в раздела за крими новини. Със сигурност част от тези палежи са също за сплашване и за предупреждение...също факт, който е тревожен..но....някак си, когато това се случва на т.н обикновенни хора (термин, който страшно ненавиждам)...и някак си остава като незабелязан.А обикновенния човек се чувства толкова ужасно, колкото и Генка Шикерова, неговата свобода е също толкова обект на посегателство, колкото и на един журналист. Кое ще е онова обстоятелство, което ще постави на първо място ограничаването на свободата на журналиста, пред онази свобода..на обикновенния човек. Иван, Стоян или Мария от малкото градче, които също са сплашвани, мачкани, предупреждавани анонимно или неанонимно как се чувстват? Дали тяхната сигурност и свобода са по-малко ценни от тази на една публична личност? Как биха погледнали те на случващото се сега. Може би първото чувство и мисъл ще е на раздразнение и негодувание от този акцент на случващото се сега и на определен човек. Или може би ще си кажат....е, сега като се случи на публична личност, дано компетентните органи обърнат внимание на този проблем. И същевременно да ги връхлети натрапчивата мисъл,че този проблем – проблема за свободата, за сигурността и спокойствието си е техен проблем..ако не са известни личности.