Преди време в Иран, в столицата Техеран бяха публично екзекутирани чрез обесване четирима педофили. Това е честа практика в тази ислямска държава, да се демонстрира правосъдие по този начин. Подготовката е дълга за това събитие, изгражда се издигната платформа на площада и там се обесват публично четиримата престъпници под възгласите на народа, който гледа всичко това. След това всеки може да си направи снимка на фона на това събитие. В наш вестник имаше две снимки на увисналите на въжето хора. На снимката това ми изглеждаше ужасяващо, не зная на живо как е…не зная какво е чувството да се снимаш на фона на това събитие. Не зная дали обществото там е удовлетворено от това събитие, което властите обясняват като прилагане на законите. Със сигурност в Иран след тази екзекуция има четирима педофили по-малко.
  Горе долу по същото това време, в една друга точка на света – Норвегия, един мъж хладнокръвно застреля повече от 70 души, мъже, жени, мисля че имаше и деца. Застреля ги хладнокръвно, предумишлено..с контролен изстрел в главата проверяваше дали някой не е оцелял от стрелбата му. Него не го обесиха на площада в Осло. Започна дълга дискусия дали е вменяем или не е. И с основание…нормален човек едва ли може да извърши това. Със сигурност ще бъде съден ако е вненяем , а ако се окаже луд, ще си остане в психиатрично заведение. Със сигурност там този изверг няма да е на свобода каквото и да се случи. Седмици след случката обществото спря да говори за него, в една анкета и интервюта с норвежци беше отбелязано, че обществото победи този престъпник, просто спря да говори за него и да се интересува от това, каква ще е съдбата му.Просто там той със сигурност ще си получи заслуженото наказание.
   А какво се случва в родната ни страна с престъпниците? Какво е отношението на обществото ни към тях? Как завършват екшън трилърите на филмова студия „Пресцентър на МВР”, в които добрите маскирани мъже в качулки с надпис ГДБОП  слагат белезници на лошите и ги прибират. И ни обясняват колко много работа са свършили, залавяйки поредната група при поредната акция, която задължително си има ефектно име. И колко от тези герои на филмите са осъдени и са в затвора. Превърнахме уличените в престъпления в национални герои. Медиите показват придобитото от мафиотите едва ли не със симпатия към тях, хотели, палати, къщи..и всичко това ми звучи като реклама на висок жизнен стандарт. А на последната си страница  вестници рекламират предстоящите нови бестселъри за историите на топ гангстерите в България..и то на достъпната цена само от 3лв….и ме призовават да побързам, че тиража е ограничен. Да побързам, за да науча удивителните истории на братя Галеви, на Брендо, на Златко Баретата и на незнам си кой още. Сякаш тези истории са най-важното, което трябва да науча. Измамници, излъгали  множество  граждани с по 2 -3 хиляди лева сключват споразумение с прокурорите и излизат на свобода..за да продължат да мамят..до следващото споразумение. А прокурорите доволно потриват ръце и демонстрират свършена работа. Представители на държавата с цинизъм ми обясняват какво е неизбежна самоотбрана и кога мога да застрелям влезлия в къщата ми бандит…от което трябва да разбера, че не мога да го застрелям ако пряко не застрашава живота ми, ако не ме напада..а ако ми изнася имуществото какво да правя, да се обадя на някой прокурор, да дойде и да сключат споразумение с бандита ли?
   Невинен до доказване на противното, произнесено в съда от кохорта мастити адвокати в комбинация с подкупни съдии и силни връзки с политическия ни елит – ето това изстрелва на върха на топ новините поредния ни „национален герой” с прякор. А от Брюксел на това му казват проблеми с правораздавателната ни система.
   И накрая един виц  -  Слиза Тодор Живков на земята и пита един минувач по улицата – Извинете, къде се намира площад „Тодор Живков”?. Минувача вдига рамене. После попитал – А улица „Тодор Живков” , има ли такава улица? Пак няма отговор. Решил да отиде в библиотеката и да прочете в енциклопедията какво пише за него. Отворил на името си и чете – Тодор Живков – диктатор при социализма, живял и управлявал по времето на Нешка Робева и братя Аргирови.

    А България като член на ЕС като каква ще ни знаят – като България на Левски, на Ботев, на българската роза и киселото мляко…или като България на братя Галеви, на Брендо, на Цар Киро, на Картофа, на Баретата , на Маргините…..
   Утре в пресата и в новините кой ще е следващия „национален герой”?

 

Тъжно! Дори си мисля, че трагично е по-подходящата дума.

На новите славни герои.

Тъжно и тежко е да си от държава, на която не и върви. От сто и повече години. Тежка орисия. Защо?

тия нашенски айдучаги са едни нищо и никакви лайнарчета в сравнение с един Мадофф например. Или Ескобар.

Какво все за тия апашчета драскотите, какво сте се загрижили за България, която НИКОЙ НИКЪДЕ ИЗОБЩО не я знае?! Говоря от опита, който натрупах за 11 годинини зад граница...

като гледам речника ти на писане.....абе ти наистина ли си писател?

Какво ли друго да очакваме ? Тя /държавата ни/ е със затихващи функции.