Беше някъде около 1996г. Вече бяхме решили да разширяваме търговската си дейност и по този повод пуснахме обява във вестник "24 часа". В обявата анонсирахме, че търсим партньори за дистрибуция на техните продукти. По това време тъкмо беше станала модерна тази дума - дистрибутор. Особено за български стоки, беше времето на дефицит. Още не бяхме наясно какво точно да продаваме. Обадиха се доста фирми, някои производители, други вносители. Избрахме една фирма от Видин - производител на мъжки ризи. Няма да споменавам имена, защото съм приел правилото в блога да не се прави реклама.
     Уредихме среща с представители на фирмата, за да видим това, което ще продаваме и да уточним начина на работа. На срещата дойдоха двама мъже, в последствие разбрах, че са братя. Представиха мостри на това, което произвеждат, казаха своите изисквания. Управителя на фирмата беше на около петдесет годишна възраст, облечен в безупречен костюм, с фигура, вдъхваща респект. Тогава все още нямах опит във воденето на търговски преговори, но останах впечатлен от точния начин на изразяване, точното представяне на условията при които ще работим. Излъчваше невероятна увереност в това, което говори. Ние харесахме ризите и решихме, че ще можем да ги продаваме добре. Трябваше да продаваме ризите на едро при определени от тях цени, заплащаме стойността на продаденото и печелим от търговската отстъпка. Уговорката беше, че само ние ще продаваме техните ризи в региона. Всички търговци, които искаха да продават ризи от тази марка трябваше да ги купуват от нас. В края на разговора плахо предложих да направим писмен договор за дистрибуторство, но управителя ми каза, че засега не е необходимо това, поне докато стане ясно дали ще тръгне работата. Може би за да ме успокои все пак накрая на разговора каза - имаш думата ми, че ще се придържаме към това, което сме говорили.
        Започнахме да работим, направихме реклама на ризите, търсихме клиенти по всички възможни начини и резултатите не закъсняха. След 5 - 6 месеца вече продавахме добри количества, оформиха се няколко силни клиента на едро. Ризите станаха известни и търсени. Печалбата ни беше добра. Но мен ме обземаха съмнения и безпокойство затова, че нямаме писмен договор с производителя и някой силен търговец би могъл да ни измести от пазара. Но винаги се сещах за дадената дума и това донякъде ме успосояваше.
      Все още не знаех, че вече трима търговци бяха проявили интерес и те да продават същите ризи, или да ги купят директно от производителя, както е модерно сега да се казва.Но са били отклонявани и пращани да купуват от нас.
Дори един от нашите клиенти на ризите, сега уважаван производител на ризи, е отишъл на място с товарен транспорт и готов да купи цялото количество налични ризи с плащане в брой.Но е бил върнат при нас, при дистрибуторите. И това защото имахме думата на управителя. Мисля си, че в днешни времена малко фирми биха постъпили по същия начин.
       Работихме две години и половина с тези партньори, без писмен договор, само с дадената дума. Не я нарушиха нито веднъж. Издаваха ми фактури за цялото продадено количество. Към края на нашата съвместна работа се случи така, че едно предприятие за чорапени изделия дължи пари на нашите партньори, но не може да ги плати поради затруднения, и им предложило плащането да стане в чорапени изделия. Нашите партньори нямаха опит в продажбата на чорапи и ни предложиха да им продадем чорапите. Ние имахме практика в тази област и приехме, при това чорапите бяха дефицитна стока по това време. Докараха ни чорапите, много голямо количество, заедно с една хвърчаща стокова разписка и толкоз. Продадохме всички сравнително бързо и отчетохме парите. Спомням си, че тогава за първи път виждах толкова пари на куп.
         Дистрибуторството ни с тях приключи защото започнаха да работят само за износ. Тогава не настоях да продължим да работим с тях, защото все още не бях осъзнал каква е силата на дадената дума. Разбрах го по-късно, след като няколко пъти видях как се нарушават иначе перфектни договори.
       Преди години трябваше да сключим важен договор за търговско представителство. Сложен договор, с много клаузи, обвързващ, ако се нарушат клаузите следват финансови загуби. Преговорите бяха трудни, партньора беше голям и силен икономически, той определяше съдържанието на договора. Подписахме договора и у мен останаха доста притеснения относно бъдещето му. След като си стиснахме ръцете с партньора ми, явно усетил притеснението ми, той каза - виж какво, ще работим без да се прецакваме, разбираш ли. Това беше неговата дума. И досега държи на нея.
       Сега, когато вече имаме доста опит в работата, когато всички говорят за перфектни договори, за клаузи, за защита на интереси чрез договори , за неустойки и защита на правата в съдилища, аз се сещам за силата на дадената дума. Когато водя преговори гледам партньора си в очите и казвам какво ще направя, как ще работя и след това правя това, което съм казал.

не за обвързване.При сложни отношения се забравят някои неща.
Вярно - с договор и съдебен процес може да съсипеш другия,но това не е било договор - а надлъгване.

Действително при по сложни взаимоотношения договорът е задължителен. Той определя правилата на играта, а и припомня какво трябва да прави всяка от страните. В постинга аз визирах един друг момент от взаимоотношенията - да попаднеш на добър и свестен партньор. Сега през 2008г. нещата не са както през 1996г. Лично аз в практиката си на няколко пъти съм попадал на договори, в които има клаузи, които в същността си представляват откровенно надлъгване.

Ми то аз така си подкарах бизнеса през 2004 г. и досега съм така/от 1993 бях от другата страна и не съм нарушавал споразумение но мен са прецаквали/ сега съм от другата и разбирам колко е важно това а договори и банки засега не ми трябват да давам излишни пари на недоучили адвокати и банкери най паче и на държавата/ аз съм от лошите сенчестите които изкарват толкова малко че никой не ми завижда за бизнеса истина ви казвам/

Скоро си говорих с един сериозен производител за онова време, когато честната дума беше всичко. Питах го дали и сега е така, тъй като отдавна приключих с дистрибуторството и консигнациите.
Човекът само въдъхна тъжно и каза, че онова време е отминало.

Повече лъскави коли, по-големи заплати, повече пълни колички в хиперите, всички сме в чужбина през отпуските...
Дали така не е по-добре? ;)

От друга страна - ако е стигнато дъното - то пътят е само нагоре.
Може би трябва да помислим как да оправим нещата?
:)

Хубаво е че има повече лъскави коли, хубаво е да са по-високи заплатите, и това, че почти всички са в чужбина през отпуските е хубаво...., обаче... лъскавите коли, повечето са на лизинг, заплатите накъде са вдигнати, но някъде не са, а за почивка в чужбина вече банките отпускат кредит. Повечето от тези хубави неща са на кредит, в което по принцип няма лошо. Не мислиш ли, че все още не сме узряли всичко да ни е на кредит. Обърни внимание на обявите на банките - почти всички банки вече търсят кредитни инпектори за обслужване на проблемни кредити. Това какво ти говори?

...нас,а банките - печалбата,тримесечните отчети.
Ако се съди по Америка -Голямата депресия, петролната им криза през 70-те,сегашната с ипотеките, то комплексара никога няма да узрее.
Не обичам да говоря негативно.
Безспорно - ако реша да мамя - никакъв договор няма да ме спре,никакъв.
Аз съм адвокат,не съм бизнесмен - и ме интересува как вие,от практиката, виждате повишаването на доверието в бизнеса, в отношенията?

това е начина за изграждане на доверие в партньорите и клиентите ни. Това става с течение на времето, в процеса на контактите с клиентите в търговската дейност се налага фирмената марка, тя става позната на клиентите, а щом клиента познава марката той подхожда с доверие към нея, това е едната страна на корпоративната идентичност. Другата страна е начина на осъществяване на взаимоотношенията с партньорите, били те доставчици на стоки, суровини, услуги. Извън рамките на сключените договори, ако фирмата е коректна, точна , спазва сроковете, мениджмънта държи на дадената дума/ защото освен официалния договор винаги има и други уговорки в процеса на работа/, тогава фирмата ти става предпочитан партньор за съвместна работа. Т.е. тя има изградена добра корпоративна идентичност. Има доста примери на фирми, които при сключен договор спазват клаузите, но въпреки това не са предпочитан партньор за съвместна работа, тъй като нямат корпоративна култура в отношението към партньора.

действаща като в случая с АРОМА, ако твърденията на кредитора Кр.Митев са верни:
http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=9056