Здравей мила приятелко,
  Наричам те така, защото те чувствам много близка, аз съм онзи твой редовен клиент, който все в последния момент идва при теб за хляб. Редовно забравям да го купя на време, но ти винаги ми запазваш един хляб. Пиша ти това писмо, защото днес ей така ми е текнало, да пиша писма. Пък и знам, че най-важното , хляба, ще си го взема от теб.
     Харесвам твоето магазинче, не е голямо, ама е красиво подредено , чисто, мераклийски е направено.Обичам да пазарувам от теб, особено когато няма други клиенти, защото така можем да си кажем някоя приказка, пък ти си сладкодумна , умееш да говориш с хората. Имаш дарбата да предразполагаш хората да пазаруват от твоя магазин, все намираш какво да кажеш, на някой как се е вталил, на друг как добре му стои дрехата, на трети как ти е домъчняло за него. Това на научен език му казват да накараш клиента да се почувства важен. Така ни учеха на един курс, нали знаеш, че и аз със търговия се занимавам, та ходя на курсове да понаучавам някои неща. Но ти няма нужда да ги учиш тези неща , те ти идват отвътре. Като вляза при тебе, уж само за един хляб, пък си купувам много неща. Знам ,че при теб всичко е прясно, зареждаш само качествени неща. Помниш ли преди време , беше се разболяла и магазина два дни не работеше. Ей тези два дни аз останах без хляб, не че нямаше на друго място, ама навик, все разчитаме на някой.
      Аз иначе и от Метро пазарувам, ама там като свърши хляба и никой не ми го запазва. Има много евтини и хубави неща в този голям магазин, ама продавачките не са така разговорливи, имат много работа. Някой от тях не са много дружелюбни, а има една, която се държи винаги отвратително. И продължава да работи там. Така че, не се притеснявай, и да продаваш по-скъпо, пак от теб ще пазарувам.
     Спомняш ли си как се беше притеснила, като отвориха Метро, казваше, че ще останеш без работа. Е, вярно, понамаляха ти клиентите, ама то някой клиенти нали знаеш, по-добре ги отстъпи на конкуренцията. Онази моя съседка от третия етаж, дето все ти мърмори, че каймата ти била скъпа, пък в Кауфланд била 2лв. килото. Ами зарежи я, тя такава кайма заслужава да яде - от 2лв. килото. Ти и морените по-скъпо ги продаваш, в Метро са евтини, ама трябва да си взема цяла кутия и вкъщи се тъпча с морени. Предпочитам от теб да си взема 2 броя.
     И друго харесвам в теб - никога не се оплакваш. Знаеш ли, писна ми вече да слушам как се оплакват хората. Гледаш го, слушаш го, все пари няма, и току си купил апартамент. Друг пък, взимал добра заплата, така ми се хвали, обаче и на него му било тежко - имал три кредита да плаща. Пък банките вдигали лихвите, били го излъгали тия пусти банки. Моите съседи всичките са уж социално слаби, ама през ден долу пред входа спира микробус на Технополис, от ония дето като си купиш нещо по-голямо и ти го носят вкъщи. Да не ти говоря какви техники и чудесии се качват по етажите. Мен съседите ми викат , че съм бизнесмен, ама нещо почнах да добивам комплекси като гледам какво купуване пада. Но рано или късно всичко ще си дойде на мястото.
     Сега гледам, че си разширила магазинчето, станало е по-голямо, по-удобно, по-широко. Ама слушам хората говорят, че си забогатяла, затова си го разширила. И никой не казва , че е станало по-удобно. Ама хич да не ти пука. Аз ти казвам, че вече е по-удобно да се пазарува при теб. Затова ще пазарувам от теб. Защото искам да станеш по-богата. Защото искам хората, които са мои познати да са по-богати.
     Аз умишлено нарекох твоя хубав магазин квартална бакалия. Защото знам, че някой хора влагат в този термин пренебрежение и ирония. И се надявам да прочетат това писмо, да си променят мнението за теб. Искам и те да разберат, че е по-добре да сме малко по-богати.
     Остани си със здраве и да не забравиш да ми запазиш хляб, довечера ще мина да си го взема. И ще ти кажа един нов трик да забогатеем. Шегувам се!

Браво, Краси, добре си го написал!

Аз също предпочитам кварталните магазинчета. Не че са толкова добре подредени, дори в най-близкото прахът за пране стои до хляба, което казват било лошо заради поетата миризма.

Предпочитам ги поради две причини:
1. Нямат възможност да извиват ръцете на и без друго изнемогващите БГ производители.
2. Печалбата им си остава тук, у нас. И този човечец от бакалийката ще може да замени старата си лада с по-нова, а дори и да заведе внуците си на море. Него поне го познавам и знам че е там още преди да се събудя сутрин, докато си легна вечер. И по-добре парите ми да идат при него, вместо в джоба на розовобузия Ханс или Фридрих, който едва ли ще стъпи някога по земята, по която стъпвам аз.

И да се върна на производителите - сигурна съм, че не биха слагали всякакви боклуци в сиренето и колбасите, ако не беше мощният ценови натиск на веригите.
До скоро виждане - в кварталната бакалия ;))

Дияна
www.oborudvane-magazini.com